• Археологически проучвания в Ловешко. Минало и настояще | Archaeological Research in Lovech Region Past and Present
    Vol 19 (2020)

     

    Х. Попов, К. Чукалев, К. Праматаров, С. Танева (ред.). Археологически проучвания в Ловешко. Минало и настояще. Каталози, том XIX. София: НАИМ-БАН. ISSN 2367-8860, ISBN 978-954-9472-93-6. 208 стр.

    Книгата е каталог към временната изложба “Владиня и Летница. Нови археологически проучвания в Ловешкия регион“, организирана съвместно от НАИМ при БАН и Регионалния исторически музей – Ловеч. Целта на изложбата е да представя находки от спасителните археологически проучвания, проведени по трасето на разширението на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз“ ЕАД, в района на село Владиня и град Летница през 2019 и 2020 г.

    Каталогът е двуезичен, на български и английски езици и се състои от две части. В първата част са предствени с текстове новите археологически проучвания в Ловешкия регион – селището от началото на ІІ хил. пр.Хр. и плосък некропол от късната класическа и ранноелинистическата епоха при с. Владиня, Ловешко, и тракийското селище край Летница, както и каталог, в който са представени чрез обширни анотации и фотографии, всички експонати от изложбата. Втората част представя със статии историята на археологическите проучвания в Ловешкия регион по периоди. Автори на текстовете са Христо Попов, Мая Валентинова, Любен Лещаков, Станимира Танева, Миглена Стамберова, Калоян Праматаров, Вера Атанасова, Радослав Гущераклиев, Андрей Стоицов, Христина Василева.

  • Българска археология 2019
    Vol 18 (2020)

    Бояджиев, Г. Грозданова (ред.). 2020. Българска археология 2019. Каталог към изложба. Каталози, том XVIII. София: НАИМ-БАН. ISSN 2367-8860, ISBN 978-954-9472-85-1. 55 стр.

    В каталога са представени 26 археологически обекта, с представителни находки от Тринадесета Национална археологическа изложба „Българска археология 2019“, организирана от НАИМ и с участието на Националният исторически музей, регионалните исторически музеи във Велико Търново, Видин, Кърджали, Ловеч, Пазарджик, Смолян, София, Хасково, Шумен и Ямбол, Археологически музей „Старинен Несебър“ и историческите музеи в Белоградчик, Дряново, Каварна, Лом и Севлиево.

  • Усет за разкош. Римски мозайки от България
    Vol 17 (2019)

    М. Иванов, В. Кацарова, 2019. Усет за разкош. Римски мозайки от България. Каталози, том XVII. София: НАИМ-БАН. ISSN 2367-8860, ISBN 978-954-9472-84-4. 144 стр.

    Сборникът е и каталог към временна постерна изложба „Усет за разкош. Римски мозайки от България“, организирана през 2019 г. от НАИМ при БАН, в сътрудничество с осем български музея – ОИМ – Ивайловград, Музей на мозайките – Девня, РИМ – Стара Загора, РИМ – Плевен, РАМ – Пловдив, РИМ – Кюстендил, РИМ – София, РИМ – Монтана. Тя показа с постери едни от най-представителните римски мозайки от територията на България, датирани от втората половина на І в. сл. Хр. до около средата на V в., които са разкрити при археологически разкопки в сгради в големите градски центрове от императорската епоха – Улпия Ескус, Марцианопол, Филипопол, Пауталия, Никополис ад Нестум, и в извънградски имения.

    Сборникът е двуезичен, на български и английски езици, и се състои от две части. В първата част статиите представят в общ контекст най-представителните паметници на античното мозаично изкуство от частни богати домове, които са открити на територията на днешна България. Автори на текстовете са Марио Иванов, Веселка Кацарова и Иван Ванев. Втората част е каталожна и в нея е цялостният преглед в единен вид, с пълнокръвно представяне в цвят, общ план и отделни детайли на мозайките, което цели да запълни някои съществуващи до този момент празнини и да направи тези паметници по-използваеми от научна гледна точка. Автори на текстовете в каталога са Маргарита Ваклинова, Марио Иванов, Гергана Кабакчиева, Мирослав Марков, Александър Минчев, Румен Спасов, Мария Камишева и Красимир Калчев.

  • At the Gates of the Royal Court. Treasures of Veliki Preslav
    Vol 16 (2019)

    S. Goryanova, G. Grozdanova, A. Aladjov, K. Boyadzhiev (eds.). 2019. At the Gates of the Royal Court. Treasures of Veliki Preslav.  Catalogues, Vol. XVI. Sofia, NAIM-BAS. ISSN 2367-8860, ISBN 978-954-9472-83-7. 184 p.

  • До портите на княжеския двор. Съкровища от Велики Преслав
    Vol 15 (2019)

    С. Горянова, Г. Грозданова (съст. и ред.), А. Аладжов, К. Бояджиев (ред.). 2019. До портите на княжеския двор. Съкровища от Велики Преслав. Каталози, том XV. София: НАИМ-БАН, ISSN 2367-8860, ISBN 978-954-9472-82-0. 176 стр.

    Книгата е каталог към временната изложба „До портите на княжеския двор. Съкровища от Велики Преслав“, организирана съвместно от НАИМ при БАН, в партньорство с Археологически музей „Велики Преслав“ и Националния исторически музей. Изложбата е реализирана със съдействието на Министерство на културата, Българската академия на науките, INNIMMO, „Булгартрансгаз“ ЕАД, Адвокатско дружество Георгиев & Колев и е посветена на 150-годишния юбилей на Българската академия на науките. Изложбата показва най-представителните находки от периода на възход и величие на втората българска средновековна столица Велики Преслав. Основен акцент е Преславското съкровище, което е експонирано за пръв път от своето откриване в пълен състав. Целта на изложбата е да разкрие основни аспекти от всекидневния живот на града, за да се подчертае значимостта му като важен културен, политически, религиозен и административен център, не само в средновековна България, но и в Европа.
    В пълноцветния каталог са показани, чрез анотации и фотографии, всички предмети, които са част от изложбата. В него има десет тематични текста, написани от дългогодишни проучватели на археологическото богатство на Велики Преслав. Сред темите, които са представени са: археологическите проучвания във Велики Преслав и неговите проучватели, Велики Преслав като втора столица на българската държава, палатите, царския дворец, царската канцелария (893– 971) и византийската канцелария в Преслав (971–1087), църквите и манастирите, керамиката, епиграфските паметници от града, и Преславското съкровище - откриване, състав и датировка, както и изследователския проект за неговата реставрация и научен анализ. Автори на текстовете са Андрей Аладжов, Иван Йорданов, Казимир Попконстантинов, Маргарита Ваклинова, Мария Манолова-Войкова, Марлене Обин, Матиас Хайнцел, Петър Димитров, Пламен Славов, Росина Костова, Снежана Горянова и Стойчо Бонев. Съставители на каталога са Снежана Горянова и Галина Грозданова, а редактори са Снежана Горянова, Галина Грозданова, Андрей Аладжов и Камен Бояджиев.

  • Томичовият псалтир в България. Книжовност и духовност / Псалтырь Томича в Болгарии. Литература и духовность / The Tomić Psalter in Bulgaria. Literature and spirituality
    Vol 14 (2019)

    А. Джурова, К. Тотев (съст.), Г. Грозданова, К. Чукалев (ред.). 2019. Томичовият псалтир в България. Книжовност и духовност. София: НАИМ-БАН, ISSN 2367-8860, ISBN 978-954-9472-81-3. 160 стр.

    Книгата е каталог към временната изложба „Томичовият псалтир в България. Книжовност и духовност“. Изложбата е организирана от НАИМ при БАН и Държавния исторически музей – Москва. Тя е осъществена с подкрепата на БАН, Център за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“, Министерство на културата на Република България, Столична община и Булгартрансгаз ЕАД. Посвещава се на 150-годишнината от основаването на Българската академия на науките.

    Каталогът е триезичен, на български, руски и английски езици и се състои от две части. В първата част са встъпителните думи на доц. д-р Христо Попов, директор на НАИМ при БАН и на проф. Алексей Константинович Левикин, директор на Държавния исторически музей – Москва. Във втората част текстове представят Томичовият псалтир от XIV в. и Държавният исторически музей, значението на псалтира за българските илюстрирани ръкописи от XIV век, реставрацията му, Търново като книжовен център на Второто българско царство до третата четвърт на ХІV в., манастирите в столично Търново (XIII–XIV век), столичният Търнов – сакрална топография, реликви и мощи и археологически следи от средновековната българска книга. Автори на текстовете са Ю. А. Грибов, Т. В. Авдусина и С. М. Корякина (Държавния исторически музей – Москва), Аксиния Джурова и Вася Велинова (Център за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“), Мирко Робов, Константин Тотев и Деян Рабовянов (НАИМ при БАН, Филиал Велико Търново) и Павел Георгиев (НАИМ при БАН, Филиал Шумен).

  • Цветни картини от Древен Рим: мозайки от Капитолийските музеи
    Vol 13 (2019)

    Х. Попов, С. Василева, М. Дамянов, М. Рехо, К. Карадимитрова (ред.). 2019. Цветни картини от Древен Рим: мозайки от Капитолийските музеи. София: НАИМ-БАН, ISSN 2367-8860, ISBN 978-954-9472-75-2. 144 стр.

    Книгата е каталог към временната изложба "Цветни картини от Древен Рим: мозайки от Капитолийските музеи", организирана съвместно от НАИМ при БАН, Италианският културен институт в България и Капитолийските музеи в Рим.

    Каталогът е триезичен, на български, италиански и английски езици и се състои от три части. В първата част са встъпителните думи на Н. Пр. Стефано Балди, посланик на Република Италия в Република България, на г-жа Луиджинна Педди, директор на Италианския културен институт в София, на доц. д-р Христо Попов, директор на НАИМ при БАН, на г-н Лука Бергамо, заместник-кмет по въпросите на културното развитие на Рим и на г-жа Мария Витория Марини Кларели, главен уредник на Капитолийските музеи към Министертвото на културата и културното наследство. Във втората част с текстове са представени колекцията от мозайки в Капитолийските музеи, мозайката като „картина за вечността“ и мозайките от Рим – от разкопките до музея. Автори на текстовете са г-н Клаудио Париси Пресиче, директор на Капитолийските музеи, както и кураторите на изложбата г-жа Надя Аньоли и г-жа Серена Гулиелми. Третата част е каталожна и в нея, чрез обширни анотации и фотографии, са представени всички фрагменти от мозайки, които участват в изложбата.

  • Българска археология 2018
    Vol 12 (2019)

    К. Бояджиев, Г. Грозданова (ред.) 2019. Българска археология 2018. Каталог към изложба. София: НАИМ–БАН, ISSN 2367-8860, ISBN 978-954-9472-71-4, 52 стр.

    В каталога са представени 23 археологичски обекта, с представителни находки от Дванадесета Национална археологическа изложба „Българска археология 2018“, организирана от НАИМ и с участието на Националният исторически музей, Регионален археологически музей Пловдив, регионалните исторически музеи в Благоевград, Велико Търново, Видин, Добрич, Пазарджик, Плевен, Разград, София, Стара Загора, Хасково и Ямбол, Археологически музей „Старинен Несебър“ и историческите музеи в Белоградчик, Дряново, Панагюрище, Петрич и Севлиево. Проведена от 15 февруари до 14 април 2019 г.

  • Спасени съкровища на България
    Vol 11 (2018)

    К. Бояджиев, Х. Попов, К. Чукалев (ред.) 2018. Спасени съкровища на България. Каталог към изложба. София: НАИМ-БАН, ISSN 2367-8860, ISBN 978-954-9472-65-3. 184 стр.

    Книгата е каталог към временната изложба „Спасени съкровища на България“, организирана съвместно от НАИМ при БАН и Министерството на вътрешните работи, с подкрепата на Министерството на културата на Република България и Столична община, част от събитията в програмата на Европейската година на културното наследство. Целта на изложбата е да покаже културни ценности, спасени през последните десетилетия от иманярство и нелегален трафик благодарение на действията на органите на МВР.

    Каталогът е двуезичен, на български и английски езици и се състои от две части. В първата част са предствени с текстове археологическите обекти като сцени на криминални престъпления, войната срещу културно-историческото наследство, съсипването и поругаването на гробовете на нашите предци, ограбването на тракийските колесници, варварското унищожаване на древните селища и др. Автори на текстовете са Емил Александров, Веселин Игнатов, Камен Бояджиев, Галина Грозданова, Христо Попов и Кръстю Чукалев. Втората част е каталожна и в нея са представени, чрез обширни анотации и фотографии, всички експонати от изложбата.

  • Ca Сребърното съкровище от Панагюрище
    Vol 10 (2018)

    Н. Иванова, К. Чукалев, Х. Попов (ред.) 2018. Сребърното съкровище от Панагюрище. Каталог към изложба. София: НАИМ-БАН, ISSN 2367-8860, ISBN 978-954-9472-62-2, 64 стр.

     

    В каталога към изложбата “Сребърното съкровище от Панагюрище” се представя част от гробния инвентар, открит в надгробна могила в м. Мрамор при гр. Панагюрище. Каталогът е двуезичен, на български и английски езици, и се състои от две части. В първата част е представен Панагюрският край, проучванията на тракийската култура в общините Панагюрище и Стрелча (VI – I в. пр. Хр.), надгробната могила в м. Мрамор при гр. Панагюрище, както и открития в нея гробен инвентар. Автори на текстовете са Атанас Шопов, Алексей Гоцев, Васил Кацаров, Пламен Георгиев, Кръстю Чукалев, Руслан Стойчев, Яна Мутафчиева, Калин Маджаров и Наталия Иванова. Втората част е каталожна и в нея са представени, чрез обширни анотации и фотографии, всички експонати участващи в изложбата.

  • Спортът в антична Тракия
    Vol 9 (2018)

    П. Андреева (ред.) 2018. Спортът в антична Тракия. Каталог към изложба. София: НАИМ-БАН, ISSN 2367-8860, ISBN 978-954-9472-61-5, 152 стр.

    Книгата е каталог към временната изложба „Спортът в антична Тракия“, организирана от Националния археологически институт с музей при БАН по повод избирането на град София за европейска столица на спорта през 2018 г. Първата част на каталога проследява постепенното възприемане и адаптиране на спортната култура в древна Тракия през предримския и римския период. В каталожната част са представени с обширни анотации и снимки всички експонати в изложбата. Каталогът включва и информация за предмети, които не са част от самата изложба, но допълват темата за спорта в древна Тракия и по този начин помагат на читателя да се запознае по-подробно с тази изключително интересна сфера от живота по нашите земи през Античността.

    ---

    P. Andreeva (ed.). Sport in ancient Thrace. Catalogues. ISBN 978-954-9472-61-5, 152 p.

    The book presents a catalogue of the temporary exhibition “Sport in ancient Thrace” organized by the National Archaeological Institute with Museum at the Bulgarian Academy of Sciences on the occasion that Sofia has officially been named European Capital of Sport in 2018. The first part of the catalogue treats the gradual adoption and adaptation of the sports culture in ancient Thrace in the pre-Roman and Roman periods. The information about the objects in the exhibition comes in the second part of the catalogue, with extensive entries and high-quality images. The catalogue also includes entries and images of objects which were not add to the exhibits but would complement the theme of sport in ancient Thrace, and thus could help the reader to get acquainted with this interesting sphere of life in our lands in Antiquity.

  • Българска археология 2017
    Vol 8 (2018)

    К. Бояджиев, Н. Иванова (ред.) 2018. Българска археология 2017. Каталог към изложба. София: НАИМ-БАН, ISSN 2367-8860, ISBN 978-954-9472-55-4, 48 стр.

    В каталога са представени 22 археологичски обекта, с представителни находки от 11-та поредна археологическа изложба "Българска археология 2017", организирана от НАИМ и с участието на РАМ Пловдив, РИМ Благоевград, РИМ Велико Търново, РИМ Видин, РИМ Пазарджик, РИМ София, РИМ Шумен, Национален исторически музей, Археологически музей „Марица-Изток“, Раднево, Музей „Старинен Несебър“, ОИМ Средец, ИМ Белоградчик, ИМ Димитровград, ИМ Дряново, ИМ Петрич, ИМ Свиленград, ИМ Севлиево. проведена от 17 февруари до 1 април 2018 г.

  • Среброто на траките
    Vol 7 (2017)

    М. Дамянов (ред.). Среброто на траките. Каталози, том VII. София. НАИМ при БАН. 2017 г. ISBN 978-954-9472-50-9. 64 стр. 

    Каталогът съпътства едноименната временна изложба, която бе експонирана от 25 август до 18 декември 2017 г. в зала Трезор на Исторически музей „Искра“ – Казанлък. Изложбата бе организирана от Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките и се реализира във връзка с 13-тия международен конгрес по тракология „Древна Тракия: мит и реалност”, който се проведе от 3 до 7 септември 2017, в гр. Казанлък. Куратори на изложбата бяха Милена Тонкова, Тотко Стоянов, Кръстю Чукалев и Яна Димитрова, а научни координатори – Мария Рехо и Христо Попов.

    Издаденият каталог е двуезичен, на български и английски езици и е под редакцията на Маргарит Дамянов. Състои се от две части. В първата част е представен добивът и обработката на благородни метали в предримска Тракия, среброто в сервизите за пиене, в накитните украси, както и в конската амуниция от Древна Тракия. Автори на текстовете са Милена Тонкова и Тотко Стоянов.

    Втората, последна, част е каталожна и в нея са представени, чрез обширни анотации и фотографии, всички експонати, които са част от изложбата. Автори на анотациите са Диана Димитрова, Кръстю Чукалев, Марлена Кръстева, Милена Тонкова, Слава Василева и Тотко Стоянов. Снимките са на Красимир Георгиев.

    Изложбата бе осъществена с подкрепата на Община Казанлък, Исторически музей „Искра“ – Казанлък и Организациония комитет на 13-тия международен конгрес по тракология „Древна Тракия: мит и реалност”. Тя бе част от събитията включени в програмата на XII Празниците в долината на тракийските царе през 2017 г.

  • Златното съкровище от Надсентмиклош
    Vol 6 (2017)

    М. Даскалов, С. Горянова, П. Андреева, Г. Платнер, К. Чубер-Окрог, Г. Грозданова (ред.). Златното съкровище от Надсентмиклош. Каталози, том VI. София. НАИМ при БАН. 2017 г. ISBN 978-954-9472-49-3. 162 стр.

     Тази книга е каталог към едноименната временна изложба, която бе организирана от Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) в сътрудничество с Института за ориенталска и европейска археология при Австрийската академия на науките (OREA) (http://www.orea.oeaw.ac.at/) и Музея за история на изкуството във Виена (http://www.khm.at/).

    Издаденият каталог е двуезичен, на български и английски езици и е под редакцията на Методи Даскалов, Снежана Горянова, Петя Андреева, Георг Платнер, Каролине Чубер-Окрог и Галина Грозданова. Състои се от две части. В първата част е представена историята на откриването на златното съкровище от Надсентмиклош, мястото му в археологията на Езическа България и българите в Средна Европа и на Долния Дунав през Ранното средновековие (ІV–IX в.) според писмените извори. Автори са Каролине Чубер-Окрог, Станислав Станилов и Георги Н. Николов.

    Втората, последната част е каталожна и в нея са представени чрез обширни анотации и фотографии 23-те съда на златното съкровище от Надсентмиклош. Автори на анотациите са Сара Бергер и Каролине Чубер-Окрог.

    Изложбата бе осъществена с подкрепата на Министерство на културата на Република България, Столична община, Австрийско посолство в София, Българска академия на науките, UNIQA Insurance Group AG, HYPO NOE Group Bank AG, Raiffeisen bank.

  • Езическа България. Власт и общество
    Vol 5 (2017)

    М. Даскалов, С. Горянова, М. Райчева, Г. Грозданова (ред.). Езическа България: власт и общество. София. НАИМ при БАН. 2017 г. ISBN 978-954-9472-48-6. 176 стр.

     Книгата е каталог към едноименната временна изложба организирана от Националния археологически институт с музей при БАН, в сътрудничество с АМ Варна, РИМ Шумен, РИМ Силистра, АМ „Марица-Изток”, НИМ София, РИМ Добрич, АМ Велики Преслав и РИМ Хасково.

    Издаденият каталог е двуезичен, на български и английски езици и е под редакцията на Методи Даскалов, Снежана Горянова, Милена Райчева и Галина Грозданова. Състои се от две части. В първата част е представена ранносредновековната култура на българските земи според археологическите данни от Андрей Аладжов, обществото и държавата в България от края на VІІ – средата на ІХ век от Павел Георгиев, проучените езическите некрополи от края на VII – 60-те години на IX в. на територията на България от Людмила Дончева-Петкова, българският колан от Методи Даскалов, лукса, представителността и ежедневието в езическа България от Галина Грозданова и паметниците с антропоморфни изображения от периода на българското езичество от Евгения Коматарова-Балинова.

    Втората, последната част е каталожна и в нея са представени чрез обширни анотации и фотографии всички експонати, които са част от изложбата.

    Изложбата е осъществена с подкрепата на Министерство на културата на Република България, Столична община, Българска академия на науките, Австрийско посолство в София и Raiffeisen bank.

  • Българска археология 2016
    Vol 4 (2017)

    К. Бояджиев, П. Андреева (ред.). Българска археология 2016 Каталог към изложба. Каталози, том IV. София: НАИМ-БАН. ISBN 978-954-9472-47-9. 40 стр.

    В каталога са представени 18 археологичски обекта, с представителни находки от Десета Национална археологическа изложба „Българска археология 2016“, организирана от НАИМ и с участието на Националният исторически музей, РИМ Благоевград, РИМ Кърджали, РИМ Пазарджик, РИМ София, РИМ Хасково, РИМ Шумен, АМ Созопол, ОИМ Средец, ИМ Белоградчик, ИМ Дряново, ИМ Провадия и ИМ Приморско.  Проведена от 15 февруари до 19 март 2017 г.

  • Блясъкът на Изтока – Християнско изкуство от България / Glanz des Ostens - Christliche Kunst aus Bulgarien
    Vol 3 (2016)

    Vagalinski, N. Sharankov, G. Grozdanova (eds.). Glanz des Ostens – Christliche Kunst aus Bulgarien. Nationales Archäologisches Museum, Kataloge Band III. Sofia 2016. ISSN 2367-8860, ISBN 978-954-9472-43-1. 192 p.

    Изложбата бе организирана съвместно от Националния археологически институт с музей към Българската академия на науките и манастира Клостернойбург край Виена. Сред инициаторите на проекта бяха посланикът на България в Австрия г-жа Елена Шекерлетова. Изложбата представи експонати от колекцията на Националния археологически музей, съхранявани във фондовете на музея от периода на неговото създаване през 1892 г. като Народен музей до наши дни. Проектът за изложба цели да запознае централноевропейската публика с основни аспекти от историята на възникването и утвърждаването на християнската религия в българските земи, в широките хронологически рамки между IV-XIX в. Сред основните му задачи е да популяризира ролята на България и българското културно-историческото наследство като част от общоевропейското християнско изкуство и ценности, които се развиват във взаимодействие с философията и ценностите на християнската религия, да се покаже как през различните исторически периоди тази религия по различен начин отговаря на потребностите на българската държава, българското общество и отделните индивиди. Включени бяха значителен брой, разнообразни експонати – от злато, сребро, мрамор, бронз и камък, стенописи и икони.

    Изложбата бe съпътствана от каталог с уводни статии и подробни анотации, както и постери на значими археологически обекти и отделни експонати от България. Уводните статии към каталога представят основните акценти от изложбата, като утвърждаването на християнството през късната античност, и базиликата св. София, едни от найинтересните експонати, от която принадлежат на колекцията на нашия музей, развитието на българските столици Плиска, Преслав и Търново като водещи християнски центрове през средновековието и християнското изкуство през османския период. Каталогът е богато илюстриран.

    Освен експонати изложбата бе съпътствана от постери, които представят едни от найинтересните обекти в България, свързани с развитието на християнската култура в България и експонати от фондовете на НАИМ-БАН.

    Подготвяната за пръв път от Националния археологически музей самостоятелна изложба на християнска тематика в чужбина привлече интереса на публиката и обогати и допълни представата й за богатствата, красотата и особеностите на българската култура. Изложбата предизвика голям отзвук в пресата, съобщения за нея бяха публикувани в над 50 медии. Изложбата бе открита от президента на Република България г-н Росен Плевнелиев, в присъствието на д-р Ервин Прьол, премиер на Федерална провинция Долна Австрия, Н. Пр. Елена Шекерлетова, извънреден и пълномощен посланик на Република България в Република Австрия, министърът на културата г-н Вежди Рашидов, министъра на образованието, социалната политика и европейските въпроси на Долна Австрия г-жа Барбара Шварц, федералния министър на правосъдието на Австрия г-н Волфганг Брандщетер, Негово Високопреосвещенство Антоний митрополит на Българската православна църква за Западна и Средна Европа, директорът на НАИМ при БАН доц. д-р Людмил Вагалински, главният игумен на манастира абат Бернард Баковски и представители на културния, политически и бизнес елит на Австрия, духовни лица, дипломати и посланици.

  • Огледало на времето: женската красота през вековете
    Vol 2 (2016)

    Н. Иванова, П. Андреева, М. Рехо (ред.). Огледало на времето: женската красота през вековете. Каталози, том II. София. НАИМ при БАН. 2016 г. ISSN 2367-8860, ISBN 978-954-9472-44-8. 176 стр.

    Тази книга е каталог към едноименната временна изложба, която бе организирана от Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките в сътрудничество с АМ Созопол, Музей „Старинен Несебър”, Етнографски музей Елхово, ИМ „Искра“ Казанлък, НИМ София, РАМ Пловдив, РИМ Благоевград, РИМ Бургас, РИМ Варна, РИМ Враца, РИМ Пазарджик, РИМ Силистра, РИМ Сливен, РИМ Смолян и РИМ Шумен.

    Каталогът е двуезичен, на български и английски езици и е под редакцията на д-р Наталия Иванова, гл. ас. д-р Петя Андреева и доц. д-р Мария Рехо (НАИМ при БАН). Състои се от четири части, които проследяват хронологически характерните за всяка епоха елементи на женския костюм и аксесоари.

    Първата част е посветена на традициите в женската мода в Тракия и влиянието на Древна Гърция. В шест статии са представени особеностите в облеклото на тракийката и гъркинята, характерните за Тракия накити, тоалетните принадлежности и грижите за външния вид, прилагани в дервността.

    Втората част разглежда влиянието на Древен Рим върху представите за женската красота, навлизането на нова мода в облеклото, както и типичните за епохата прически и накити. Отделна статия представя сведенията на античните автори и археологическите данни за тайните на женската красота през Римската епоха.

    В третата част е представена женската красота и елегантност през Средновековието. В отделни статии са разгледани традициите и промените в естетическите представи, облеклото и украшенията през Средновековието.

    Последната част е каталожна и в нея са представени чрез обширни анотации и фотографии всички над 170 експонати, които са част от изложбата. Основни акценти в каталога са накитите от гробовете в некропола при с. Дуванли, Пловдивско, ойнохоето от Рогозенското съкровище, сребърната фиала от съкровището от Луковит, както и апликацията за конска амуниция от съкровището от Летница, сребърната мида от могилата Голяма Косматка, Шипка, гробните находки на знатни тракийки от Китова и Райкова могила, експонатите от Плиска, както и съкровището от Никопол, Плевенско.

    Каталогът е издаден с финасовата подкрепа на Министерството на културата на Република България.

  • Когато София бе Сердика
    Vol 1 (2016)

    К. Карадимитрова. 2016. Когато София бе Сердика. Каталози, том I. София: НАИМ-БАН. ISSN 2367-8860, ISBN 978-954-9472-42-4. 24 стр. 

    Изданието е учебно помагало по проект „Когато София бе Сердика“ на Програма Култура на Столична община за 2016 г., за ученици от началната степен на общообразователните училища в София. Този проект бе продължение, както на археологическите проучвания на форумния комплекс на римския град от екип на НАИМ при БАН, така и на усилията на Столична община да направи тези достижения не само част от градската среда, но и да ги експонира и популяризира по начин, който откроява мястото на Сердика в системата на Римската империя. Целта му бе у участниците да се активизира интереса към проблемите на културното наследство и да спомогне за формирането на активна гражданска позиция за опазването и популяризирането на това наследство, както и да се издигне авторитета на археологията като наука. Стремежът ни бе също да допринесем за разнообразяване на културния живот на столицата и да бъде увеличен броя на столичани, участващи активно в него.

    Проектът бе базиран на интерактивен урок и книжка-помагало. С тяхна помощ учениците от първи до четвърти клас и техните учители се запознаха с градоустройството и историята на Сердика чрез посещение на социализираните вече части от проведените през последните години разкопки в района на Ларгото и постоянната експозиция на НАИМ при БАН. Бяха представени следните теми в урока и книжката-помагало: крепостната стена на града, уличната мрежа, обществени и частни сгради в укрепената част, монетосечене и търговия. Текстът на книжката бе ориентиран не само към преките участници, но и към семейната им среда.

    Проектът се проведе от м. май до края на м. октомври 2016 г. и бе насочен към ученици предимно от нецентралните софийски райони като продължение на дългогодишните ни усилия непрекъснато да разширяваме кръга от посетители и приятели на музея. Ръководител на проекта бе гл. ас. д-р Красимира Карадимитрова.

1 - 19 of 19 items