К. Бояджиев, Н. Иванова (ред.) 2018. Българска археология 2017. Каталог към изложба. София: НАИМ-БАН, ISSN 2367-8860, ISBN 978-954-9472-55-4, 48 стр.

В каталога са представени 22 археологичски обекта, с представителни находки от 11-та поредна археологическа изложба "Българска археология 2017", организирана от НАИМ и с участието на РАМ Пловдив, РИМ Благоевград, РИМ Велико Търново, РИМ Видин, РИМ Пазарджик, РИМ София, РИМ Шумен, Национален исторически музей, Археологически музей „Марица-Изток“, Раднево, Музей „Старинен Несебър“, ОИМ Средец, ИМ Белоградчик, ИМ Димитровград, ИМ Дряново, ИМ Петрич, ИМ Свиленград, ИМ Севлиево. проведена от 17 февруари до 1 април 2018 г.

М. Дамянов (ред.). Среброто на траките. Каталози, том VII. София. НАИМ при БАН. 2017 г. ISBN 978-954-9472-50-9. 64 стр. 

Каталогът съпътства едноименната временна изложба, която бе експонирана от 25 август до 18 декември 2017 г. в зала Трезор на Исторически музей „Искра“ – Казанлък. Изложбата бе организирана от Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките и се реализира във връзка с 13-тия международен конгрес по тракология „Древна Тракия: мит и реалност”, който се проведе от 3 до 7 септември 2017, в гр. Казанлък. Куратори на изложбата бяха Милена Тонкова, Тотко Стоянов, Кръстю Чукалев и Яна Димитрова, а научни координатори – Мария Рехо и Христо Попов.

Издаденият каталог е двуезичен, на български и английски езици и е под редакцията на Маргарит Дамянов. Състои се от две части. В първата част е представен добивът и обработката на благородни метали в предримска Тракия, среброто в сервизите за пиене, в накитните украси, както и в конската амуниция от Древна Тракия. Автори на текстовете са Милена Тонкова и Тотко Стоянов.

Втората, последна, част е каталожна и в нея са представени, чрез обширни анотации и фотографии, всички експонати, които са част от изложбата. Автори на анотациите са Диана Димитрова, Кръстю Чукалев, Марлена Кръстева, Милена Тонкова, Слава Василева и Тотко Стоянов. Снимките са на Красимир Георгиев.

Изложбата бе осъществена с подкрепата на Община Казанлък, Исторически музей „Искра“ – Казанлък и Организациония комитет на 13-тия международен конгрес по тракология „Древна Тракия: мит и реалност”. Тя бе част от събитията включени в програмата на XII Празниците в долината на тракийските царе през 2017 г.

М. Даскалов, С. Горянова, П. Андреева, Г. Платнер, К. Чубер-Окрог, Г. Грозданова (ред.). Златното съкровище от Надсентмиклош. Каталози, том VI. София. НАИМ при БАН. 2017 г. ISBN 978-954-9472-49-3. 162 стр.

 Тази книга е каталог към едноименната временна изложба, която бе организирана от Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) в сътрудничество с Института за ориенталска и европейска археология при Австрийската академия на науките (OREA) (http://www.orea.oeaw.ac.at/) и Музея за история на изкуството във Виена (http://www.khm.at/).

Издаденият каталог е двуезичен, на български и английски езици и е под редакцията на Методи Даскалов, Снежана Горянова, Петя Андреева, Георг Платнер, Каролине Чубер-Окрог и Галина Грозданова. Състои се от две части. В първата част е представена историята на откриването на златното съкровище от Надсентмиклош, мястото му в археологията на Езическа България и българите в Средна Европа и на Долния Дунав през Ранното средновековие (ІV–IX в.) според писмените извори. Автори са Каролине Чубер-Окрог, Станислав Станилов и Георги Н. Николов.

Втората, последната част е каталожна и в нея са представени чрез обширни анотации и фотографии 23-те съда на златното съкровище от Надсентмиклош. Автори на анотациите са Сара Бергер и Каролине Чубер-Окрог.

Изложбата бе осъществена с подкрепата на Министерство на културата на Република България, Столична община, Австрийско посолство в София, Българска академия на науките, UNIQA Insurance Group AG, HYPO NOE Group Bank AG, Raiffeisen bank.

М. Даскалов, С. Горянова, М. Райчева, Г. Грозданова (ред.). Езическа България: власт и общество. София. НАИМ при БАН. 2017 г. ISBN 978-954-9472-48-6. 176 стр.

 Книгата е каталог към едноименната временна изложба организирана от Националния археологически институт с музей при БАН, в сътрудничество с АМ Варна, РИМ Шумен, РИМ Силистра, АМ „Марица-Изток”, НИМ София, РИМ Добрич, АМ Велики Преслав и РИМ Хасково.

Издаденият каталог е двуезичен, на български и английски езици и е под редакцията на Методи Даскалов, Снежана Горянова, Милена Райчева и Галина Грозданова. Състои се от две части. В първата част е представена ранносредновековната култура на българските земи според археологическите данни от Андрей Аладжов, обществото и държавата в България от края на VІІ – средата на ІХ век от Павел Георгиев, проучените езическите некрополи от края на VII – 60-те години на IX в. на територията на България от Людмила Дончева-Петкова, българският колан от Методи Даскалов, лукса, представителността и ежедневието в езическа България от Галина Грозданова и паметниците с антропоморфни изображения от периода на българското езичество от Евгения Коматарова-Балинова.

Втората, последната част е каталожна и в нея са представени чрез обширни анотации и фотографии всички експонати, които са част от изложбата.

Изложбата е осъществена с подкрепата на Министерство на културата на Република България, Столична община, Българска академия на науките, Австрийско посолство в София и Raiffeisen bank.

К. Бояджиев, П. Андреева (ред.). Българска археология 2016 Каталог към изложба. Каталози, том IV. София: НАИМ-БАН. ISBN 978-954-9472-47-9. 40 стр.

В каталога са представени 18 археологичски обекта, с представителни находки от Десета Национална археологическа изложба „Българска археология 2016“, организирана от НАИМ и с участието на Националният исторически музей, РИМ Благоевград, РИМ Кърджали, РИМ Пазарджик, РИМ София, РИМ Хасково, РИМ Шумен, АМ Созопол, ОИМ Средец, ИМ Белоградчик, ИМ Дряново, ИМ Провадия и ИМ Приморско.  Проведена от 15 февруари до 19 март 2017 г.

Vagalinski, N. Sharankov, G. Grozdanova (eds.). Glanz des Ostens – Christliche Kunst aus Bulgarien. Nationales Archäologisches Museum, Kataloge Band III. Sofia 2016. ISSN 2367-8860, ISBN 978-954-9472-43-1. 192 p.

Изложбата бе организирана съвместно от Националния археологически институт с музей към Българската академия на науките и манастира Клостернойбург край Виена. Сред инициаторите на проекта бяха посланикът на България в Австрия г-жа Елена Шекерлетова. Изложбата представи експонати от колекцията на Националния археологически музей, съхранявани във фондовете на музея от периода на неговото създаване през 1892 г. като Народен музей до наши дни. Проектът за изложба цели да запознае централноевропейската публика с основни аспекти от историята на възникването и утвърждаването на християнската религия в българските земи, в широките хронологически рамки между IV-XIX в. Сред основните му задачи е да популяризира ролята на България и българското културно-историческото наследство като част от общоевропейското християнско изкуство и ценности, които се развиват във взаимодействие с философията и ценностите на християнската религия, да се покаже как през различните исторически периоди тази религия по различен начин отговаря на потребностите на българската държава, българското общество и отделните индивиди. Включени бяха значителен брой, разнообразни експонати – от злато, сребро, мрамор, бронз и камък, стенописи и икони.

Изложбата бe съпътствана от каталог с уводни статии и подробни анотации, както и постери на значими археологически обекти и отделни експонати от България. Уводните статии към каталога представят основните акценти от изложбата, като утвърждаването на християнството през късната античност, и базиликата св. София, едни от найинтересните експонати, от която принадлежат на колекцията на нашия музей, развитието на българските столици Плиска, Преслав и Търново като водещи християнски центрове през средновековието и християнското изкуство през османския период. Каталогът е богато илюстриран.

Освен експонати изложбата бе съпътствана от постери, които представят едни от найинтересните обекти в България, свързани с развитието на християнската култура в България и експонати от фондовете на НАИМ-БАН.

Подготвяната за пръв път от Националния археологически музей самостоятелна изложба на християнска тематика в чужбина привлече интереса на публиката и обогати и допълни представата й за богатствата, красотата и особеностите на българската култура. Изложбата предизвика голям отзвук в пресата, съобщения за нея бяха публикувани в над 50 медии. Изложбата бе открита от президента на Република България г-н Росен Плевнелиев, в присъствието на д-р Ервин Прьол, премиер на Федерална провинция Долна Австрия, Н. Пр. Елена Шекерлетова, извънреден и пълномощен посланик на Република България в Република Австрия, министърът на културата г-н Вежди Рашидов, министъра на образованието, социалната политика и европейските въпроси на Долна Австрия г-жа Барбара Шварц, федералния министър на правосъдието на Австрия г-н Волфганг Брандщетер, Негово Високопреосвещенство Антоний митрополит на Българската православна църква за Западна и Средна Европа, директорът на НАИМ при БАН доц. д-р Людмил Вагалински, главният игумен на манастира абат Бернард Баковски и представители на културния, политически и бизнес елит на Австрия, духовни лица, дипломати и посланици.

Н. Иванова, П. Андреева, М. Рехо (ред.). Огледало на времето: женската красота през вековете. Каталози, том II. София. НАИМ при БАН. 2016 г. ISSN 2367-8860, ISBN 978-954-9472-44-8. 176 стр.

Тази книга е каталог към едноименната временна изложба, която бе организирана от Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките в сътрудничество с АМ Созопол, Музей „Старинен Несебър”, Етнографски музей Елхово, ИМ „Искра“ Казанлък, НИМ София, РАМ Пловдив, РИМ Благоевград, РИМ Бургас, РИМ Варна, РИМ Враца, РИМ Пазарджик, РИМ Силистра, РИМ Сливен, РИМ Смолян и РИМ Шумен.

Каталогът е двуезичен, на български и английски езици и е под редакцията на д-р Наталия Иванова, гл. ас. д-р Петя Андреева и доц. д-р Мария Рехо (НАИМ при БАН). Състои се от четири части, които проследяват хронологически характерните за всяка епоха елементи на женския костюм и аксесоари.

Първата част е посветена на традициите в женската мода в Тракия и влиянието на Древна Гърция. В шест статии са представени особеностите в облеклото на тракийката и гъркинята, характерните за Тракия накити, тоалетните принадлежности и грижите за външния вид, прилагани в дервността.

Втората част разглежда влиянието на Древен Рим върху представите за женската красота, навлизането на нова мода в облеклото, както и типичните за епохата прически и накити. Отделна статия представя сведенията на античните автори и археологическите данни за тайните на женската красота през Римската епоха.

В третата част е представена женската красота и елегантност през Средновековието. В отделни статии са разгледани традициите и промените в естетическите представи, облеклото и украшенията през Средновековието.

Последната част е каталожна и в нея са представени чрез обширни анотации и фотографии всички над 170 експонати, които са част от изложбата. Основни акценти в каталога са накитите от гробовете в некропола при с. Дуванли, Пловдивско, ойнохоето от Рогозенското съкровище, сребърната фиала от съкровището от Луковит, както и апликацията за конска амуниция от съкровището от Летница, сребърната мида от могилата Голяма Косматка, Шипка, гробните находки на знатни тракийки от Китова и Райкова могила, експонатите от Плиска, както и съкровището от Никопол, Плевенско.

Каталогът е издаден с финасовата подкрепа на Министерството на културата на Република България.

К. Карадимитрова. 2016. Когато София бе Сердика. Каталози, том I. София: НАИМ-БАН. ISSN 2367-8860, ISBN 978-954-9472-42-4. 24 стр. 

Изданието е учебно помагало по проект „Когато София бе Сердика“ на Програма Култура на Столична община за 2016 г., за ученици от началната степен на общообразователните училища в София. Този проект бе продължение, както на археологическите проучвания на форумния комплекс на римския град от екип на НАИМ при БАН, така и на усилията на Столична община да направи тези достижения не само част от градската среда, но и да ги експонира и популяризира по начин, който откроява мястото на Сердика в системата на Римската империя. Целта му бе у участниците да се активизира интереса към проблемите на културното наследство и да спомогне за формирането на активна гражданска позиция за опазването и популяризирането на това наследство, както и да се издигне авторитета на археологията като наука. Стремежът ни бе също да допринесем за разнообразяване на културния живот на столицата и да бъде увеличен броя на столичани, участващи активно в него.

Проектът бе базиран на интерактивен урок и книжка-помагало. С тяхна помощ учениците от първи до четвърти клас и техните учители се запознаха с градоустройството и историята на Сердика чрез посещение на социализираните вече части от проведените през последните години разкопки в района на Ларгото и постоянната експозиция на НАИМ при БАН. Бяха представени следните теми в урока и книжката-помагало: крепостната стена на града, уличната мрежа, обществени и частни сгради в укрепената част, монетосечене и търговия. Текстът на книжката бе ориентиран не само към преките участници, но и към семейната им среда.

Проектът се проведе от м. май до края на м. октомври 2016 г. и бе насочен към ученици предимно от нецентралните софийски райони като продължение на дългогодишните ни усилия непрекъснато да разширяваме кръга от посетители и приятели на музея. Ръководител на проекта бе гл. ас. д-р Красимира Карадимитрова.