К. Бояджиев, М. Стамберова, Ж.Василева (ред.). 2022. 130 избрани експоната от колекцията на Националния археологически музей. (=Национален археологически музей Каталози, том XXV). София, 2022. Съставители: Г. Грозданова, Ж. Василева, И. Войков, К. Праматаров, К. Бояджиев, К. Чукалев, М. Стамберова, Н. Иванова, С. Василева, С.Танева, Я. Димитрова-Тасева. Предпечат: Галя Герасимова. Снимки: К. Георгиев, М. Райковска. Печат: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“. ISSN 2367-8860; ISBN 978-619-254-014-2. 200 стр.

През 2022 г. се навършват 130 години от създаването на Народния музей в тогавашното Княжество България. Изданието се посвещава на 130-годишнината от основаването на Народния музей, чийто продължител и правоприемник на дейността е Националният археологически музей.

Идеята за „общобългарски музей“ възниква още преди Освобождението и е заложена в Устава на Българското книжовно дружество създадено през 1869 г. Тя започва да получава своята реализация веднага след Руско-турската освободителна война от 1877 – 1878 г. През 1879 г. към тогавашната Софийска публична библиотека, а след това към Българската народна библиотека, е организиран и музеен отдел, послужил по-късно като основа за създаването на един централен и общонационален по своя характер музей, в който да се съхраняват свидетелствата за нашето богато културно-историческо наследство. Новосъздадената колекция от археологически и етнографски експонати започва бързо да се попълва и тя е подслонена още от самото начало в сградата на Буюк джамия. За малко повече от десетилетие богатството на колекцията и организационните задачи по опазването на културно-историческото наследство се увеличават дотолкова, че прерастването от отдел в национален по своя характер и функции музей става следваща необходима и естествена стъпка. През 1892 г. Народният музей е обособен като самостоятелна институция. Тази годишнина се отбелязва с издаването на настоящия каталог.

В каталога са представени 130 от най-значимите експонати, представени в Постоянната експозиция на Националния археологически музей. Много от тях имат своята интересна и увлекателна история. Част от тях са постъпили в музея още в годините, когато последният е отдел в Народната библиотека. Други са станали част от фондовете на Музея през последните няколко години, благодарение на многобройните археологически проучвания, осъществявани от специалистите в НАИМ при БАН. Всички те са се превърнали в емблематични за Музея и неговата колекция – като започнем от една от първите находки – златният венец от Рахманлий (дн. Розовец), преминем през Требенище, Вълчитрънското съкровище, Николаевското и Луковитското съкровища, находки от праисторическите могили при Караново и Езеро, находки от проучванията на тракийския град Севтополис, на многобройните римски градове, на старите български столици в Плиска, Преслав и Велико Търново и достигнем до някои от най-новите експонати, обогатили нашата колекция през последните години, като тези от долината на тракийските царе при Казанлък или праисторическите обекти при Мурсалево или Провадия-Солницата.

Каталогът се издава с подкрепата на Министерството на културата на Република България.