H. Popov, Y. Dimitrova, K. Pramatarov, N. Ivanova, P. Minkov. Trebenishte. 105 Years Since the Discovery of the Necropolis at Trebenishte 1918 – 2023. National Archaeological Museum, Catalogues, Vol. XXXIV. Sofia, 2023. NAIM-BAS. 148 p., ISSN 2367-8860, ISBN 978-619-254-026-5.

On the occasion of the temporary exhibition “Trebenishte. 105 Years Since the Discovery of the Necropolis at Trebenishte 1918 – 2023” (9.10.2023 – 24.03.2024), organized in the Νational Archaeological Museum, scientific specialists from Bulgaria, Serbia, and North Macedonia prepared a volume presenting various aspects from the history of research of the necropolis.
The history of the Trebenishte is no less fascinating than the impressive features of the numerous artifacts found in the graves of both aristocrats who ruled over the community and common people who inhabited the area more than 2,500 years ago. In the spring of 1918, Bulgarian soldiers and officers were amazed to see gold masks, exquisite bronze and silver vases, jewelry, and arms emerging from the ground. The significance of the discovery was duly appreciated and the destinies of several scholars and public figures were implicated in the investigations of the necropolis. Despite the hard times, they managed to fulfill their professional duty to preserve the finds from the necropolis for future generations.
The issue includes twelve articles dedicated to: the discovery of the site and its first researchers – Karel Škorpil, Bogdan Filov, Nikola Vulich, and Vlado Malenko; the different categories of archaeological finds, such as the golden masks, the adornments, the bronze vessels, the armament, the amber, the pottery, the contacts with adjacent and remote regions of the antique world, the question for the ethnic affiliation of the deceased, the analysis of the phenomenon “rich graves” in the Balkan region during the Iron Age.
Editors of the volume are Hristo Popov, Kaloyan Pramatarov, Yana Dimitrova, Nataliya Ivanova, and Petar Minkov. The authors of the articles are Krastyu Chukalev, Vera Krstić, Tatjana Stojoska Vidovska, Aleksandra Papazovska, Pero Ardjanliev, Marek Verčík, Peter Delev. Pasko Kuzman, Milena Tonkova, Rastko Vasić, Yana Mutafchieva, Alexandar Palavestra, Staša Babić, Anelia Bozkova.

N. Ivanova, Y. Dimitrova, P. Andreeva. Treasury Hall. National Archaeological Museum, Catalogues, Vol. XXXII. Sofia, 2023. NAIM-BAS. 84 p. ISSN 2367-8860, ISBN 978-619-254-022-7.

Н. Иванова, Я. Димитрова, П. Андреева. Трезор. Поредица “Национален археологически музей Каталози”, том XXXI. София, 2023. НАИМ-БАН. 84 стр. ISSN 2367-8860, ISBN 978-619-254-021-0.

Изданието представя колекцията с експонати от зала „Трезор“ на Националния археологически музей с изключителна историческа и художествена стойност, датиращи от периода на късната бронзова (втората половина на II хил. пр.Хр.) и ранната желязна епоха (първата половина на I хил. пр.Хр.) до края на римската епоха (IV в.). Сред тях се намират шедьоври на древното изкуство, изработени предимно от благороден метал.
В края на ІІ хил. пр.Хр. територията на днешните български земи е обитавана от многобройни тракийски племена. Тракия и траките се споменават за първи път от Омир в „Илиада“, където Резос, цар на траките, участва в легендарната война като съюзник на Троя. „Древна Тракия“, известна със своето плодородие и природни богатства, сред които дървен материал и метали, представлява обширен район, който обхваща северната част на Балканския полуостров. През VІІІ – VІ в. пр.Хр. по нейните брегове се настаняват елински колонисти, които създават свои селища, а от втората половина на І хил. пр.Хр. във вътрешността възникват първите племенни обединения, сред които това на трибалите на северозапад, на гетите на североизток и на одрисите на югоизток. От І в. пр.Хр. до началото на ІІ в. тракийските земи постепенно са завоювани от Римската империя.
Представените в изданието скъпоценни предмети с различна функция – съдове, накити, украшения за дрехи, елементи на конската амуниция и др., позволяват да се възстановят редица аспекти от живота на знатните траки. Докато някои от експонатите са част от гробен инвентар на представители на местната аристокрация, други са открити извън археологически контекст и са определени като съкровища – укрити при бягство по време на опасност и никога непотърсени отново или ритуално заровени като дарове, поднесени на определени божества.

K. Boyadzhiev, S. Taneva. Prehistory. National Archaeological Museum, Catalogues, Vol. XXX. Sofia, 2023. NAIM-BAS. 56 p. ISSN 2367-8860, ISBN 978-619-254-018-0.

К. Бояджиев, С. Танева. Праистория. Поредица “Национален археологически музей Каталози”, том XXIX. София, 2023. НАИМ-БАН. 56 стр. ISSN 2367-8860, ISBN 978-619-254-017-3.

Изданието представя праисторическата колекция на Националния археологически музей, която е сред най-разнообразните и най-богатите от този дълъг период не само в България, но и на Балканите. Представените находки отразяват човешкото развитие през период от близо 1,6 милиона години – всички праисторически периоди, регистрирани в България: палеолит, неолит, халколит и бронзова епоха. Текстовете в изданието дават информация за периодите, а със снимки са представени и най-важните експонати в зала „Праистория“. Това са усъвършенстващите се сечива, оръжия и предмети на бита, както и духовните представи и естетическите търсения на нашите далечни предци. Сред експонатите са уникални антропоморфни фигури и съдове, печат с неразгадани още символи (може би най-ранната форма на писменост), екзотични предмети, свидетелстващи за търговия на стотици километри (нефритена брадва от района на Алпите, гривни от средиземноморската мида Spondylus, сребърен наушник от Крит, чаши от района на Троя) и десетки други впечатляващи артефакти.

М. Стамберова, К. Петкова (ред.). Тракийският воин от Руец. Поредица “Национален археологически музей Каталози”, том XXVIII. София, 2023, 76 стр. ISSN 2367-8860, ISBN 978-619-254-016-6.

Излезе от печат каталогът „Тракийският воин от Руец“, който се издава във връзка с изложбата на НАИМ при БАН в Регионален исторически музей – Търговище (31 май – 30 септември 2023 г.). Тя представя част от гробните дарове открити през 1925 г. в гробницата от могилата Мал-юк, в м. Каваците, югоизточно от с. Юруклер (дн. с. Руец, общ. Търговище, обл. Търговище). Могилата Мал-юк е част от могилен некропол състоящ се от пет могили. Разкопана е от иманяри, които откриват гробницата, преди близо 100 години. Местната администрация прибрала, неотнесени от иманярите, предмети от инвентара на гробницата. Изпратеният от Народния археологически музей в София сътрудник Васил Миков направил оглед и чертежи на гробницата и преглед на предметите, които са постъпили във фонда на Народния археологически музей (дн. НАИМ при БАН). Това засега е най-ранно датираната гробница от втората половина на V в. пр.Хр., с инвентар, който я поставя в групата на най-представителните свидетелства за формиране на местен династичен дом в тази част на Североизточна Тракия през тази епоха.

В каталога са представени историята на проучванията на тракийската култура в района на Търговище, гробницата при с. Руец, както и част от предметите открити в нея. Той е двуезичен, на български и английски езици и е под редакцията на Миглена Стамберова и Калина Петкова.

Г. Иванов (ред.). Некропол от ранноелинистическата епоха при с. Бохот. Поредица “Национален археологически музей Каталози”, том XXVII. София, 2023, 92 стр. ISSN 2367-8860, ISBN 978-619-254-015-9.

Излезе от печат каталогът „Некропол от ранноелинистическата епоха при с. Бохот“, който се издава във връзка с изложбата „Съхранено минало – музей, история, памет“, посветена на 120 години музейно дело в гр. Плевен и провеждането на ежегодната 61-ва Национална археологическа конференция, организирана съвместно между НАИМ при БАН и Регионален исторически музей – Плевен и проведена в периода 25 – 28 май 2023 г. През пролетта на 2022 г. в рамките на спасителни археологически проучвания, свързани с изграждането на АМ „Хемус“, беше разкрит и напълно проучен ранноелинистически некропол, разположен в южната част на възвишението Плевенски височини в землището на с. Бохот, общ. Плевен, обл. Плевен. Проучванията са проведени от екип с ръководител гл. ас. д-р Георги Иванов от Секция за тракийска археология в НАИМ при БАН. Разкритият некропол впечатлява с откритите в два богати гроба находки с висока научна и художествена стойност – шест сребърни шарнирни фибули, голямо количество бронзови фибули тракийски тип и пръстени, огърлица от златни мъниста, сребърни гривни с украса, наниз мъниста от стъклена паста, железни ножове и копия. Подобни артефакти са известни отдавна, но откриването им заедно и в ясен археологически контекст има голямо значение за разкриването на практикуваните от траките погребални обреди. В каталога са представени част от находките от двата богати гроба, контекста на тяхното намиране, направен е художествен и сравнителен анализ. Накратко са представени и погребалните практики от некропола. Автори в него са Георги Иванов, Милена Тонкова, Миглена Стамберова, Мила Чачева, Живко Узунов и Кръстю Чукалев. Той е двуезичен, на български и английски езици и е под редакцията на Георги Иванов.

Камен Бояджиев, Галина Грозданова. Българска археология 2022. Каталог към изложба. Поредица “Национален археологически музей Каталози” ISSN 2367-8860, Серия „Българска археология“ ISSN 2815-4290

К. Бояджиев, М. Стамберова, Ж.Василева (ред.). 2022. 130 избрани експоната от колекцията на Националния археологически музей. (=Национален археологически музей Каталози, том XXV). София, 2022. Съставители: Г. Грозданова, Ж. Василева, И. Войков, К. Праматаров, К. Бояджиев, К. Чукалев, М. Стамберова, Н. Иванова, С. Василева, С.Танева, Я. Димитрова-Тасева. Предпечат: Галя Герасимова. Снимки: К. Георгиев, М. Райковска. Печат: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“. ISSN 2367-8860; ISBN 978-619-254-014-2. 200 стр.

През 2022 г. се навършват 130 години от създаването на Народния музей в тогавашното Княжество България. Изданието се посвещава на 130-годишнината от основаването на Народния музей, чийто продължител и правоприемник на дейността е Националният археологически музей.

Идеята за „общобългарски музей“ възниква още преди Освобождението и е заложена в Устава на Българското книжовно дружество създадено през 1869 г. Тя започва да получава своята реализация веднага след Руско-турската освободителна война от 1877 – 1878 г. През 1879 г. към тогавашната Софийска публична библиотека, а след това към Българската народна библиотека, е организиран и музеен отдел, послужил по-късно като основа за създаването на един централен и общонационален по своя характер музей, в който да се съхраняват свидетелствата за нашето богато културно-историческо наследство. Новосъздадената колекция от археологически и етнографски експонати започва бързо да се попълва и тя е подслонена още от самото начало в сградата на Буюк джамия. За малко повече от десетилетие богатството на колекцията и организационните задачи по опазването на културно-историческото наследство се увеличават дотолкова, че прерастването от отдел в национален по своя характер и функции музей става следваща необходима и естествена стъпка. През 1892 г. Народният музей е обособен като самостоятелна институция. Тази годишнина се отбелязва с издаването на настоящия каталог.

В каталога са представени 130 от най-значимите експонати, представени в Постоянната експозиция на Националния археологически музей. Много от тях имат своята интересна и увлекателна история. Част от тях са постъпили в музея още в годините, когато последният е отдел в Народната библиотека. Други са станали част от фондовете на Музея през последните няколко години, благодарение на многобройните археологически проучвания, осъществявани от специалистите в НАИМ при БАН. Всички те са се превърнали в емблематични за Музея и неговата колекция – като започнем от една от първите находки – златният венец от Рахманлий (дн. Розовец), преминем през Требенище, Вълчитрънското съкровище, Николаевското и Луковитското съкровища, находки от праисторическите могили при Караново и Езеро, находки от проучванията на тракийския град Севтополис, на многобройните римски градове, на старите български столици в Плиска, Преслав и Велико Търново и достигнем до някои от най-новите експонати, обогатили нашата колекция през последните години, като тези от долината на тракийските царе при Казанлък или праисторическите обекти при Мурсалево или Провадия-Солницата.

Каталогът се издава с подкрепата на Министерството на културата на Република България.

А. Аладжов. 2022. Обиците в Преславското съкровище. (=Национален археологически музей Каталози, том XXIV). София, 2022. С. Станислав, С. Горянова (ред.), превод Ц. Райчевска, графичен дизайн и предпечат Г. Герасимова, печат Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“. ISSN 2367-8860; ISBN 978-619-254-013-5. 160 стр. https://doi.org/10.53250/catalogues.24

Хабилитационният труд на доц. д-р Андрей Аладжов „Обиците в Преславското съкровище“ е едно своеобразно продължение на изучаването и представянето на най-ценната и прочута част от богатото археологическо наследство от втората българска столица Велики Преслав. Посетителите на Националния археологически музей имаха възможността да се запознаят с цялото съкровище и още много находки в изложбата „До портите на княжеския двор. Съкровища от Велики Преслав“, организирана от НАИМ при БАН в партньорство с Археологическия музей „Велики Преслав“ и Националния исторически музей, през 2019 г., както и в каталога към нея.

Във връзка с новите технологични изследвания, вкл. реставрация и консервация, на които са подложени всички съставни части на съкровището, проведени по проект на НАИМ при БАН в сътрудничество с Римско-германския централен музей в Майнц и Археологическия музей „Велики Преслав“, доц. Аладжов представя едно синтетично изследване на обиците от Преславското съкровище. Той си поставя няколко основни цели:

– Публикуване на обиците като цялостен комплекс, в който всички екземпляри са подложени на разностранен анализ;

– Пълна история на проучванията на обиците от Преславското съкровище, придружена от бележки по изследването на средновековните обици от византийския кръг в периода ІХ – ХІ в.;

– Изготвяне на класификация с мотивирано групиране, основано на приложени за изработката технологии, конструкция на накитите, морфология (бижутерски анализ), специфика на иконографията, анализ на композицията на фигурите и цветовете на емайлите, както и на подбраните сюжети и връзката им с митология, история и използването им като регалии и инсигнии. Всяка обица е поставена в контекста на средновизантийското ювелирно изкуство за определяне на хронология и ателиета на изработка;

– Изясняване мястото на обиците в Преславското съкровище – обиците като част от проблема за хронологичното единство на комплекса и неговата личностно-историческа идентификация.

Една от важните задачи изпълнена от доц. Аладжов е изготвянето на каталог, в който всяка обица да бъде описана по идентичен с останалите начин и с необходимите илюстрации, за да се получи стандартно структурирана информация, която да подпомага както писането, така и четенето на текста. Каталогът лежи и в основата на най-важната част на работата – класификацията на обиците.

Основен интерес на изследването е орнаментирането с техниката на клетъчния емайл (cloisonné). Тази декоративна техника се превръща в един от най-отличителните белези на средновизантийския период. Повечето екземпляри от България, орнаментирани с клетъчен емайл, принадлежат към Преславското съкровище. Затова Преславското съкровище е основно при изследване на проблематиката на византийското ювелирно изкуство и в частност на клетъчния емайл. Четири от обиците в съкровището са декорирани в техниката cloisonné. За останалите обеци са използвани коване, леене и изтегляне, гранулация, филигран, перлени нанизи, вграждане на скъпоценни камъни в гнезда и ажурни оплетки.

Изданието е двуезично, на български и английски езици. Съдържа 160 стр., вкл. научен апарат, рисунки и снимки в цвят.

К. Бояджиев, Н. Иванова (ред.). 2021. Българска археология 2021. Каталог към изложба. Каталози, том XXIII. София: НАИМ-БАН. ISSN 2367-8860, ISBN 978-619-254-010-4, 92 стр.

Kаталогът към временната изложба представя най-интересните и впечатляващи открития и проучвания от изминалия активен археологически сезон. Включени са 40 обекта, илюстриращи развитието на културите в днешните български земи от Палеолита (над 100000 години преди наше време) до Средновековието. Сред експонатите са златни, сребърни и бронзови украшения, изящни керамични антропоморфни фигури и съдове, колективни находки от сребърни и бронзови монети, сечива и оръжия, и много други.

С. Станилов. Втората огърлица в Преславското съкровище. (Национален археологически музей Каталози том XXII), София:НАИМ-БАН, ISSN 2367-8860, ISBN 978-619-254-000-5. 104 стр.

Книгата на проф. Станислав Станилов „Втората огърлица в Преславското съкровище“ е едно своеобразно продължение на изучаването и представянето на най-ценната и прочута част от богатото археологическо наследство от втората българска столица Велики Преслав. Публиката имаше възможността да се запознае с цялото съкровище и още много находки в изложбата „До портите на княжеския двор. Съкровища от Велики Преслав“ през 2019 г. и в каталога към нея.

Във връзка с новите технологични изследвания, на които са подложени всички съставни части на съкровището, проведени по проект на НАИМ при БАНв сътрудничество с Римско-германския централен музей в Майнц и Археологическия музей във Велики Преслав, проф. Станилов ни предлага и един нов задълбочен преглед на двете кръгли и една ромбовидна висулки от злато, изумруди, светли рубини, гранати и перли, които най-вероятно са съставлявали една огърлица. Авторът прави подробен морфологичен анализ на предметите, описва детайлно последователността при изграждането на всеки един от тях, като анализира дори най-малките неточности, допуснати от създателите им. Висулките са подложени на внимателен сравнителен анализ спрямо други произведения на ювелирното изкуство, изработени от същите материали и представляващи ценна част от колекциите на редица световни музеи. На базата на това многостранно проучване С. Станилов представя сериозни аргументи за едно ново и различно датиране на изработване на висулките и цялата огърлица във византийско/константинополско ателие през периода VI – VII в. Той представя накита в контекста на дълго пазени династични традиции и неговата символна значимост, включително за българския царски двор през X в. Именно с това се обяснява и присъствието му в съкровището, укрито във времето, когато Преслав преживява тежки удари и попада под византийска власт през 971 г. Самият автор желае това негово проучване и публикация да бъде импулс за продължаване на научните дискусии по въпросите за развитието на средновековната металопластика и ювелирство.

Книгата е разширено и допълнено издание на монографията, отпечатана през 2019 г.

Текстът на Маргарита Ваклинова „Великолепният Велики Преслав“ е своеобразен увод и поставя живописната рамка на средновековната българска престолнина, която за десетилетия е била благоприятна жизнена среда на коментирания накит и на цялото съкровище.

Изданието е двуезично, на български и английски езици. Съдържа 104 стр., вкл. научен апарат и 50 табла и снимки в цвят и графика.

К. Бояджиев, Н. Иванова (ред.). 2021. Българска археология 2020. Каталог към изложба. Каталози, том XXI. София: НАИМ-БАН. ISSN 2367-8860, ISBN 978-954-9472-98-1, 60 стр.

В каталога са представени 28 археологически обекта, с представителни находки от Четиринадесета национална археологическа изложба „Българска археология 2020“, организирана от НАИМ при БАН и с участието на Националният исторически музей, регионалните археологически музеи във Варна и Пловдив, регионалните исторически музеи във Велико Търново, Видин, Плевен, Русе, София, Шумен, Археологически музей „Старинен Несебър“, Археологически музей „Марица-Изток“, Раднево, и историческите музеи в Лом, Панагюрище, Полски Тръмбеш, Попово и Провадия.

В. Кацарова, К. Петкова (ред.). 2020. Археологическото наследство на площад „Свeта Неделя“. Каталози, том XX. София: НАИМ-БАН. ISSN 2367-8860, ISBN 978-954-9472-97-4. 256 стр.

Сборникът се реализира съвместно от НАИМ при БАН и РИМ - София по проект, финансиран от Столична програма „Култура“ на Столична община, и представя резултати и находки, участвали в изложбите: „Българска археология“ 2015 – 2018 г., „Археология на София и Софийско“ 2015 – 2018 г., „София и Белград. Aрхеологически бисери“ 2019 г. В изданието са представени най-новите резултати от археологическите проучвания в северната половина на площад „Света Неделя“ в София, започнали през 2015 г. и продължили до 2018 г. Съдържа тринадесет статии на български и английски езици, на
специалисти от НАИМ при БАН, РИМ–София и ИЕМПАМ при БАН, осъществили археологическите проучвания.

Х. Попов, К. Чукалев, К. Праматаров, С. Танева (ред.). Археологически проучвания в Ловешко. Минало и настояще. Каталози, том XIX. София: НАИМ-БАН. ISSN 2367-8860, ISBN 978-954-9472-93-6. 208 стр.

Книгата е каталог към временната изложба “Владиня и Летница. Нови археологически проучвания в Ловешкия регион“, организирана съвместно от НАИМ при БАН и Регионалния исторически музей – Ловеч. Целта на изложбата е да представя находки от спасителните археологически проучвания, проведени по трасето на разширението на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз“ ЕАД, в района на село Владиня и град Летница през 2019 и 2020 г.

Каталогът е двуезичен, на български и английски езици и се състои от две части. В първата част са предствени с текстове новите археологически проучвания в Ловешкия регион – селището от началото на ІІ хил. пр.Хр. и плосък некропол от късната класическа и ранноелинистическата епоха при с. Владиня, Ловешко, и тракийското селище край Летница, както и каталог, в който са представени чрез обширни анотации и фотографии, всички експонати от изложбата. Втората част представя със статии историята на археологическите проучвания в Ловешкия регион по периоди. Автори на текстовете са Христо Попов, Мая Валентинова, Любен Лещаков, Станимира Танева, Миглена Стамберова, Калоян Праматаров, Вера Атанасова, Радослав Гущераклиев, Андрей Стоицов, Христина Василева.

К. Бояджиев, Г. Грозданова (ред.). 2020. Българска археология 2019. Каталог към изложба. Каталози, том XVIII. София: НАИМ-БАН. ISSN 2367-8860, ISBN 978-954-9472-85-1. 55 стр.

В каталога са представени 26 археологически обекта, с представителни находки от Тринадесета Национална археологическа изложба „Българска археология 2019“, организирана от НАИМ и с участието на Националният исторически музей, регионалните исторически музеи във Велико Търново, Видин, Кърджали, Ловеч, Пазарджик, Смолян, София, Хасково, Шумен и Ямбол, Археологически музей „Старинен Несебър“ и историческите музеи в Белоградчик, Дряново, Каварна, Лом и Севлиево.

М. Иванов, В. Кацарова, 2019. Усет за разкош. Римски мозайки от България. Каталози, том XVII. София: НАИМ-БАН. ISSN 2367-8860, ISBN 978-954-9472-84-4. 144 стр.

Сборникът е и каталог към временна постерна изложба „Усет за разкош. Римски мозайки от България“, организирана през 2019 г. от НАИМ при БАН, в сътрудничество с осем български музея – ОИМ – Ивайловград, Музей на мозайките – Девня, РИМ – Стара Загора, РИМ – Плевен, РАМ – Пловдив, РИМ – Кюстендил, РИМ – София, РИМ – Монтана. Тя показа с постери едни от най-представителните римски мозайки от територията на България, датирани от втората половина на І в. сл. Хр. до около средата на V в., които са разкрити при археологически разкопки в сгради в големите градски центрове от императорската епоха – Улпия Ескус, Марцианопол, Филипопол, Пауталия, Никополис ад Нестум, и в извънградски имения.

Сборникът е двуезичен, на български и английски езици, и се състои от две части. В първата част статиите представят в общ контекст най-представителните паметници на античното мозаично изкуство от частни богати домове, които са открити на територията на днешна България. Автори на текстовете са Марио Иванов, Веселка Кацарова и Иван Ванев. Втората част е каталожна и в нея е цялостният преглед в единен вид, с пълнокръвно представяне в цвят, общ план и отделни детайли на мозайките, което цели да запълни някои съществуващи до този момент празнини и да направи тези паметници по-използваеми от научна гледна точка. Автори на текстовете в каталога са Маргарита Ваклинова, Марио Иванов, Гергана Кабакчиева, Мирослав Марков, Александър Минчев, Румен Спасов, Мария Камишева и Красимир Калчев.

S. Goryanova, G. Grozdanova, A. Aladjov, K. Boyadzhiev (eds.). 2019. At the Gates of the Royal Court. Treasures of Veliki Preslav.  Catalogues, Vol. XVI. Sofia, NAIM-BAS. ISSN 2367-8860, ISBN 978-954-9472-83-7. 184 p.

С. Горянова, Г. Грозданова (съст. и ред.), А. Аладжов, К. Бояджиев (ред.). 2019. До портите на княжеския двор. Съкровища от Велики Преслав. Каталози, том XV. София: НАИМ-БАН, ISSN 2367-8860, ISBN 978-954-9472-82-0. 176 стр.

Книгата е каталог към временната изложба „До портите на княжеския двор. Съкровища от Велики Преслав“, организирана съвместно от НАИМ при БАН, в партньорство с Археологически музей „Велики Преслав“ и Националния исторически музей. Изложбата е реализирана със съдействието на Министерство на културата, Българската академия на науките, INNIMMO, „Булгартрансгаз“ ЕАД, Адвокатско дружество Георгиев & Колев и е посветена на 150-годишния юбилей на Българската академия на науките. Изложбата показва най-представителните находки от периода на възход и величие на втората българска средновековна столица Велики Преслав. Основен акцент е Преславското съкровище, което е експонирано за пръв път от своето откриване в пълен състав. Целта на изложбата е да разкрие основни аспекти от всекидневния живот на града, за да се подчертае значимостта му като важен културен, политически, религиозен и административен център, не само в средновековна България, но и в Европа.
В пълноцветния каталог са показани, чрез анотации и фотографии, всички предмети, които са част от изложбата. В него има десет тематични текста, написани от дългогодишни проучватели на археологическото богатство на Велики Преслав. Сред темите, които са представени са: археологическите проучвания във Велики Преслав и неговите проучватели, Велики Преслав като втора столица на българската държава, палатите, царския дворец, царската канцелария (893– 971) и византийската канцелария в Преслав (971–1087), църквите и манастирите, керамиката, епиграфските паметници от града, и Преславското съкровище - откриване, състав и датировка, както и изследователския проект за неговата реставрация и научен анализ. Автори на текстовете са Андрей Аладжов, Иван Йорданов, Казимир Попконстантинов, Маргарита Ваклинова, Мария Манолова-Войкова, Марлене Обин, Матиас Хайнцел, Петър Димитров, Пламен Славов, Росина Костова, Снежана Горянова и Стойчо Бонев. Съставители на каталога са Снежана Горянова и Галина Грозданова, а редактори са Снежана Горянова, Галина Грозданова, Андрей Аладжов и Камен Бояджиев.

А. Джурова, К. Тотев (съст.), Г. Грозданова, К. Чукалев (ред.). 2019. Томичовият псалтир в България. Книжовност и духовност. София: НАИМ-БАН, ISSN 2367-8860, ISBN 978-954-9472-81-3. 160 стр.

Книгата е каталог към временната изложба „Томичовият псалтир в България. Книжовност и духовност“. Изложбата е организирана от НАИМ при БАН и Държавния исторически музей – Москва. Тя е осъществена с подкрепата на БАН, Център за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“, Министерство на културата на Република България, Столична община и Булгартрансгаз ЕАД. Посвещава се на 150-годишнината от основаването на Българската академия на науките.

Каталогът е триезичен, на български, руски и английски езици и се състои от две части. В първата част са встъпителните думи на доц. д-р Христо Попов, директор на НАИМ при БАН и на проф. Алексей Константинович Левикин, директор на Държавния исторически музей – Москва. Във втората част текстове представят Томичовият псалтир от XIV в. и Държавният исторически музей, значението на псалтира за българските илюстрирани ръкописи от XIV век, реставрацията му, Търново като книжовен център на Второто българско царство до третата четвърт на ХІV в., манастирите в столично Търново (XIII–XIV век), столичният Търнов – сакрална топография, реликви и мощи и археологически следи от средновековната българска книга. Автори на текстовете са Ю. А. Грибов, Т. В. Авдусина и С. М. Корякина (Държавния исторически музей – Москва), Аксиния Джурова и Вася Велинова (Център за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“), Мирко Робов, Константин Тотев и Деян Рабовянов (НАИМ при БАН, Филиал Велико Търново) и Павел Георгиев (НАИМ при БАН, Филиал Шумен).

Х. Попов, С. Василева, М. Дамянов, М. Рехо, К. Карадимитрова (ред.). 2019. Цветни картини от Древен Рим: мозайки от Капитолийските музеи. София: НАИМ-БАН, ISSN 2367-8860, ISBN 978-954-9472-75-2. 144 стр.

Книгата е каталог към временната изложба "Цветни картини от Древен Рим: мозайки от Капитолийските музеи", организирана съвместно от НАИМ при БАН, Италианският културен институт в България и Капитолийските музеи в Рим.

Каталогът е триезичен, на български, италиански и английски езици и се състои от три части. В първата част са встъпителните думи на Н. Пр. Стефано Балди, посланик на Република Италия в Република България, на г-жа Луиджинна Педди, директор на Италианския културен институт в София, на доц. д-р Христо Попов, директор на НАИМ при БАН, на г-н Лука Бергамо, заместник-кмет по въпросите на културното развитие на Рим и на г-жа Мария Витория Марини Кларели, главен уредник на Капитолийските музеи към Министертвото на културата и културното наследство. Във втората част с текстове са представени колекцията от мозайки в Капитолийските музеи, мозайката като „картина за вечността“ и мозайките от Рим – от разкопките до музея. Автори на текстовете са г-н Клаудио Париси Пресиче, директор на Капитолийските музеи, както и кураторите на изложбата г-жа Надя Аньоли и г-жа Серена Гулиелми. Третата част е каталожна и в нея, чрез обширни анотации и фотографии, са представени всички фрагменти от мозайки, които участват в изложбата.

К. Бояджиев, Г. Грозданова (ред.) 2019. Българска археология 2018. Каталог към изложба. София: НАИМ–БАН, ISSN 2367-8860, ISBN 978-954-9472-71-4, 52 стр.

В каталога са представени 23 археологичски обекта, с представителни находки от Дванадесета Национална археологическа изложба „Българска археология 2018“, организирана от НАИМ и с участието на Националният исторически музей, Регионален археологически музей Пловдив, регионалните исторически музеи в Благоевград, Велико Търново, Видин, Добрич, Пазарджик, Плевен, Разград, София, Стара Загора, Хасково и Ямбол, Археологически музей „Старинен Несебър“ и историческите музеи в Белоградчик, Дряново, Панагюрище, Петрич и Севлиево. Проведена от 15 февруари до 14 април 2019 г.

К. Бояджиев, Х. Попов, К. Чукалев (ред.) 2018. Спасени съкровища на България. Каталог към изложба. София: НАИМ-БАН, ISSN 2367-8860, ISBN 978-954-9472-65-3. 184 стр.

Книгата е каталог към временната изложба „Спасени съкровища на България“, организирана съвместно от НАИМ при БАН и Министерството на вътрешните работи, с подкрепата на Министерството на културата на Република България и Столична община, част от събитията в програмата на Европейската година на културното наследство. Целта на изложбата е да покаже културни ценности, спасени през последните десетилетия от иманярство и нелегален трафик благодарение на действията на органите на МВР.

Каталогът е двуезичен, на български и английски езици и се състои от две части. В първата част са предствени с текстове археологическите обекти като сцени на криминални престъпления, войната срещу културно-историческото наследство, съсипването и поругаването на гробовете на нашите предци, ограбването на тракийските колесници, варварското унищожаване на древните селища и др. Автори на текстовете са Емил Александров, Веселин Игнатов, Камен Бояджиев, Галина Грозданова, Христо Попов и Кръстю Чукалев. Втората част е каталожна и в нея са представени, чрез обширни анотации и фотографии, всички експонати от изложбата.

Н. Иванова, К. Чукалев, Х. Попов (ред.) 2018. Сребърното съкровище от Панагюрище. Каталог към изложба. София: НАИМ-БАН, ISSN 2367-8860, ISBN 978-954-9472-62-2, 64 стр.

В каталога към изложбата “Сребърното съкровище от Панагюрище” се представя част от гробния инвентар, открит в надгробна могила в м. Мрамор при гр. Панагюрище. Каталогът е двуезичен, на български и английски езици, и се състои от две части. В първата част е представен Панагюрският край, проучванията на тракийската култура в общините Панагюрище и Стрелча (VI – I в. пр. Хр.), надгробната могила в м. Мрамор при гр. Панагюрище, както и открития в нея гробен инвентар. Автори на текстовете са Атанас Шопов, Алексей Гоцев, Васил Кацаров, Пламен Георгиев, Кръстю Чукалев, Руслан Стойчев, Яна Мутафчиева, Калин Маджаров и Наталия Иванова. Втората част е каталожна и в нея са представени, чрез обширни анотации и фотографии, всички експонати участващи в изложбата.

П. Андреева (ред.) 2018. Спортът в антична Тракия. Каталог към изложба. София: НАИМ-БАН, ISSN 2367-8860, ISBN 978-954-9472-61-5, 152 стр.

Книгата е каталог към временната изложба „Спортът в антична Тракия“, организирана от Националния археологически институт с музей при БАН по повод избирането на град София за европейска столица на спорта през 2018 г. Първата част на каталога проследява постепенното възприемане и адаптиране на спортната култура в древна Тракия през предримския и римския период. В каталожната част са представени с обширни анотации и снимки всички експонати в изложбата. Каталогът включва и информация за предмети, които не са част от самата изложба, но допълват темата за спорта в древна Тракия и по този начин помагат на читателя да се запознае по-подробно с тази изключително интересна сфера от живота по нашите земи през Античността.

---

P. Andreeva (ed.). Sport in ancient Thrace. Catalogues. ISBN 978-954-9472-61-5, 152 p.

The book presents a catalogue of the temporary exhibition “Sport in ancient Thrace” organized by the National Archaeological Institute with Museum at the Bulgarian Academy of Sciences on the occasion that Sofia has officially been named European Capital of Sport in 2018. The first part of the catalogue treats the gradual adoption and adaptation of the sports culture in ancient Thrace in the pre-Roman and Roman periods. The information about the objects in the exhibition comes in the second part of the catalogue, with extensive entries and high-quality images. The catalogue also includes entries and images of objects which were not add to the exhibits but would complement the theme of sport in ancient Thrace, and thus could help the reader to get acquainted with this interesting sphere of life in our lands in Antiquity.