Archives

  • THE LORDS OF SALT: PROVADIA–SOLNITSATA 5600-4350 BC
    Vol. 39 (2024)

    Vassil Nikolov. The Lords of Salt: Provadia-Solnitsata 5600-4350 BC. (=National Archaeological Museum, Catalogues, Vol. XXXIX). Sofia: Prof. Marin Drinov Publishing House - BAS. 200 p., ISSN 2367-8860, ISBN 978-619-254-045-6.

  • Българска археология 2024
    Vol. 38 (2025)

    Камен Бояджиев, Наталия Иванова. Българска археология 2024. Каталог към изложба (Национален археологически музей Каталози, том XXXVIII, ISSN 2367-8860, Серия „Българска археология“ ISSN 2815-4290)

  • cover

    Повелителите на солта: Провадия-Солницата 5600 - 4350 г. пр. Хр.
    Vol. 37 (2024)

    Акад. проф. Васил Николов, научен ръководител. Повелителите на солта: Провадия-Солницата 5600 - 4350 г. пр. Хр. (Национален археологически музей Каталози, том XXXVII). София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“ 2024, ISBN 978-619-254-037-1

  • Българска археология 2023
    Vol. 36 (2024)

    Камен Бояджиев, Жени Василева. Българска археология 2023. Каталог към изложба. (Национален археологически музей Каталози, том XXXVI, ISSN 2367-8860, Серия „Българска археология“ ISSN 2815-4290)

    По повод 17 национална археологическа изложба „Българска археология 2023“, която може да бъде видяна в Централна зала на Музея от 15 февруари до 26 май 2024 година, екипът на Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ – БАН) подготви том, представящ най-интересните находки от теренната работа на българските археолози през изминалия археологически сезон. Изданието е озаглавено „Българска археология 2023“ и е част от поредицата „Национален археологически институт с музей – Каталози“, серия „Българска археология“ (ΙSSN: 2367-8860; ISBN: 978-619-254-034-0). Каталогът съдържа увод и статии за археологическия контекст и находките от 30 обекта, различни като вид и хронология, датиращи от Праисторията до Възраждането. Сред тях са продължаващите проучвания на праисторическите селищни могили при Нова Надежда, Провадия, Суворово, Юнаците и Козарева могила, световноизвестният Варненски халколитен некропол, къснобронзовият некропол при Балей, гръцките колонии Аполония Понтика (Созопол) и Емпорион Пистирос, римският град Деултум, античните крепости Боровец, Якоруда и Букелон, средновековните градове Лютица и Мелник. Представени са и обекти от мащабните спасителни археологически разкопки, свързани с подновяване на железопътната инфраструктура на НКЖИ, сред които римската пътна станция Циле до Чирпан, многослойните обекти при Алдомировци и Скутаре и ямният комплекс от късната желязна епоха при Пауново. Особен интерес като специфика на изследването и открити находки представляват подводните проучвания в пристанището на Созопол и на потъналия край Китен кораб „Урдовиза“.

    Изданието е на български език. Редактори на тома са Камен Бояджиев и Жени Василева.

    Книгата може да бъде закупена на касата на Националния археологически музей, гр. София, пл. Атанас Буров № 1.

  • Silver Thrace | Сребърна Тракия
    Vol. 35 (2023)

    ΙSBN: 978-619-254-027-2

     

    On the occasion of the temporary exhibition “Silver Thrace” organized by the National Archaeological Institute with Museum at the Bulgarian Academy of Sciences and NI Archaeological Museum of Republic North Macedonia at Skopje, specialists of NAIM-BAS and Sofia University “St. Kliment Ohridski” compiled a volume presenting various aspects of the Thracian silver. The book is entitled “Silver Thrace” and published as part of the series “Catalogues” of NAIM-BAS (v. XXXV; ΙSBN: 978-619-254-027-2). It comprises fourteen articles about the Thracian tribes and rulers, the silver ores in the lands of the Thracians, the inscription on their silver vessels, the royal coin minting, the external influences, and the autochthonous elements in the elaboration of silver objects, as well as the gods and the myths depicted on them. It has been retraced the application of silver in the burial practices, the parade armament, the horse trappings, the banquet sets, the adornments, and the elements of the clothing, and it has been pointed out the main production centers of the items. The book includes silver artifacts from twenty Bulgarian museums and silver objects from the permanent exhibition of the National History Museum of Romania in Bucharest.
    The volume is in English. Its editors are Hristo Popov, Kaloyan Pramatarov, Nataliya Ivanova, Yana Dimitrova, Nicolay Sharankov, and Miglena Stamberova. Authors of the texts are Peter Delev, Hristo Popov, Petya Penkova, Julia Tzvetkova, Krassimir Nikov, Kostadin Rabadjiev, Kaloyan Pramatarov, Meglena Parvin, Nataliya Ivanova, Totko Stoyanov, Anelia Bozkova, Milena Tonkova and Miglena Stamberova
    The volume could be purchased in the ticket office of the National Archaeological Museum, Sofia, Atanas Burov Square № 1.

     

    По повод временната изложба „Сребърна Тракия“ (14.ΧΙ.2023 – 7.04.2024), организирана от Национален археологически институт с музей при Българска академия на науките и НУ Археолошки музеј на Република Северна Македонија в гр. Скопие, специалисти от НАИМ-БАН и Софийски университет „Св. Климент Охридски“ подготвиха том, представящ различни аспекти от среброто на траките. Изданието е озаглавено „Сребърна Тракия“ и е част от поредицата „Каталози“ на НАИМ-БАН (т. XXXV, ΙSBN: 978-619-254-027-2). То обединява 14 статии посветени на Тракийските племена и владетели, сребърните суровини в тракийските земи, надписите върху сребърни съдове, царското монетосечене, влиянията и автохтонните елементи при изработката на сребърни предмети, боговете и митовете изобразявани върху тях. Проследено е приложението на среброто в погребалните практики, парадното въоръжение, конската амуниция, банкетните сервизи, накитите и елементите от облеклото и са посочени основните производствени центрове. Книгата включва фотографии на сребърни артефакти от 20 български музея и сребърни предмети от постоянната експозиция на Национален исторически музей в гр. Букурещ, Румъния.
    Изданието е на английски език. Редактори на тома са Христо Попов, Калоян Праматаров, Наталия Иванова, Яна Димитрова, Николай Шаранков и Миглена Стамберова. Автори на статиите са Петър Делев, Христо Попов, Петя Пенкова, Юлия Цветкова, Красимир Ников, Костадин Рабаджиев, Калоян Праматаров, Меглена Първин, Наталия Иванова, Тотко Стоянов, Анелия Божкова, Милена Тонкова и Миглена Стамберова.
    Книгата може да бъде закупена на касата на Националния археологически музей, гр. София, пл. Атанас Буров № 1.

  • Trebenishte. 105 Years Since the Discovery of the Necropolis at Trebenishte 1918 – 2023
    Vol. 34 (2023)

    H. Popov, Y. Dimitrova, K. Pramatarov, N. Ivanova, P. Minkov. Trebenishte. 105 Years Since the Discovery of the Necropolis at Trebenishte 1918 – 2023. National Archaeological Museum, Catalogues, Vol. XXXIV. Sofia, 2023. NAIM-BAS. 148 p., ISSN 2367-8860, ISBN 978-619-254-026-5.

    On the occasion of the temporary exhibition “Trebenishte. 105 Years Since the Discovery of the Necropolis at Trebenishte 1918 – 2023” (9.10.2023 – 24.03.2024), organized in the Νational Archaeological Museum, scientific specialists from Bulgaria, Serbia, and North Macedonia prepared a volume presenting various aspects from the history of research of the necropolis.
    The history of the Trebenishte is no less fascinating than the impressive features of the numerous artifacts found in the graves of both aristocrats who ruled over the community and common people who inhabited the area more than 2,500 years ago. In the spring of 1918, Bulgarian soldiers and officers were amazed to see gold masks, exquisite bronze and silver vases, jewelry, and arms emerging from the ground. The significance of the discovery was duly appreciated and the destinies of several scholars and public figures were implicated in the investigations of the necropolis. Despite the hard times, they managed to fulfill their professional duty to preserve the finds from the necropolis for future generations.
    The issue includes twelve articles dedicated to: the discovery of the site and its first researchers – Karel Škorpil, Bogdan Filov, Nikola Vulich, and Vlado Malenko; the different categories of archaeological finds, such as the golden masks, the adornments, the bronze vessels, the armament, the amber, the pottery, the contacts with adjacent and remote regions of the antique world, the question for the ethnic affiliation of the deceased, the analysis of the phenomenon “rich graves” in the Balkan region during the Iron Age.
    Editors of the volume are Hristo Popov, Kaloyan Pramatarov, Yana Dimitrova, Nataliya Ivanova, and Petar Minkov. The authors of the articles are Krastyu Chukalev, Vera Krstić, Tatjana Stojoska Vidovska, Aleksandra Papazovska, Pero Ardjanliev, Marek Verčík, Peter Delev. Pasko Kuzman, Milena Tonkova, Rastko Vasić, Yana Mutafchieva, Alexandar Palavestra, Staša Babić, Anelia Bozkova.

  • 130 Selected Objects from the Collection of the National Archaeological Museum
    Vol. 33 (2023)

    Κ. Boyadzhiev, M. Stamberova, T. Stefanova, Zheni Vasileva (ed.). 130 Selected Objects from the Collection of the National Archaeological Museum (=National Archaeological Museum. Catalogues, XXXIII). Sofia, 2023. Prof. Marin Drinov Academic Publishing House, ISSN 2367-8860; ISBN 978-619-254-025-8, 200 pp.

    A catalog dedicated to the 130th anniversary of the establishment of the National Museum (1892 – 2022). The book includes a foreword by the directors of NAIM-BAS – Assoc. Prof. Hristo Popov and Assoc. Prof. Stefan Alexandrov, texts written by Prof. Dr. Dochka Vladimirova-Aladzhova about the development of the museum as an institution and the numismatic collection, Sen. Assist. Krasimira Karadimitrova about the museum building – the Buyuk Mosque, Sen. Assist. Stanimira Taneva, Sen. Assit. Slava Vasileva, and Bisera Tomova about the prehistoric, antique, and medieval collections. The issue comprises a text by Ivan Voykov and Sen. Assist, Krasimira Karadimitrova about the stone monuments collection, and by Krastyu Chukalev about the representative collection storing objects of precious metals and precious stones from all archaeological periods. The catalog presents 130 of the most significant artefacts kept currently in the museum, many with a fascinating history. Some of the objects were brought to the museum when it was still a department of the National Library. Others joined the museum’s collection in recent years as a result of the numerous archaeological excavations carried out by the archaeologists working at the NAIM-BAS.

    The volume is in Bulgarian. It has been realized due to the coordination by Assoc. Prof. Stefan Alexandrov. The compilers of the catalog are Galina Grozdanova, Ivan Voykov, Kaloyan Pramatarov, Kamen Boyadzhiev, Krastyu Chukalev, Miglena Stamberova, Nataliya Ivanova, Slava Vasileva, Stanimira Taneva, Yana Dimitrova-Taseva, Zheni Vasileva. The editors are Kamen Boyadzhiev, Miglena Stamberova, Tatiana Stefanova, Zheni Vasileva. The English language translation is provided by Anelia Vassileva and Tatiana Stefanova. Photos: Κrasimir Georgiev and Miglena Raykovska. Layout design: Galya Gerassimova.

    The catalog is published with the financial support of the Ministry of Culture of the Republic of Bulgaria and can be purchased in the ticket office of the National Archaeological Museum, Sofia, Atanas Burov Square № 1.

  • Treasury Hall
    Vol. 32 (2023)

    N. Ivanova, Y. Dimitrova, P. Andreeva. Treasury Hall. National Archaeological Museum, Catalogues, Vol. XXXII. Sofia, 2023. NAIM-BAS. 84 p. ISSN 2367-8860, ISBN 978-619-254-022-7.

  • Трезор
    Vol. 31 (2023)

    Н. Иванова, Я. Димитрова, П. Андреева. Трезор. Поредица “Национален археологически музей Каталози”, том XXXI. София, 2023. НАИМ-БАН. 84 стр. ISSN 2367-8860, ISBN 978-619-254-021-0.


    Изданието представя колекцията с експонати от зала „Трезор“ на Националния археологически музей с изключителна историческа и художествена стойност, датиращи от периода на късната бронзова (втората половина на II хил. пр.Хр.) и ранната желязна епоха (първата половина на I хил. пр.Хр.) до края на римската епоха (IV в.). Сред тях се намират шедьоври на древното изкуство, изработени предимно от благороден метал.
    В края на ІІ хил. пр.Хр. територията на днешните български земи е обитавана от многобройни тракийски племена. Тракия и траките се споменават за първи път от Омир в „Илиада“, където Резос, цар на траките, участва в легендарната война като съюзник на Троя. „Древна Тракия“, известна със своето плодородие и природни богатства, сред които дървен материал и метали, представлява обширен район, който обхваща северната част на Балканския полуостров. През VІІІ – VІ в. пр.Хр. по нейните брегове се настаняват елински колонисти, които създават свои селища, а от втората половина на І хил. пр.Хр. във вътрешността възникват първите племенни обединения, сред които това на трибалите на северозапад, на гетите на североизток и на одрисите на югоизток. От І в. пр.Хр. до началото на ІІ в. тракийските земи постепенно са завоювани от Римската империя.
    Представените в изданието скъпоценни предмети с различна функция – съдове, накити, украшения за дрехи, елементи на конската амуниция и др., позволяват да се възстановят редица аспекти от живота на знатните траки. Докато някои от експонатите са част от гробен инвентар на представители на местната аристокрация, други са открити извън археологически контекст и са определени като съкровища – укрити при бягство по време на опасност и никога непотърсени отново или ритуално заровени като дарове, поднесени на определени божества.

  • Prehistory
    Vol. 30 (2023)

    K. Boyadzhiev, S. Taneva. Prehistory. National Archaeological Museum, Catalogues, Vol. XXX. Sofia, 2023. NAIM-BAS. 56 p. ISSN 2367-8860, ISBN 978-619-254-018-0.

  • Праистория
    Vol. 29 (2023)

    К. Бояджиев, С. Танева. Праистория. Поредица “Национален археологически музей Каталози”, том XXIX. София, 2023. НАИМ-БАН. 56 стр. ISSN 2367-8860, ISBN 978-619-254-017-3.

    Изданието представя праисторическата колекция на Националния археологически музей, която е сред най-разнообразните и най-богатите от този дълъг период не само в България, но и на Балканите. Представените находки отразяват човешкото развитие през период от близо 1,6 милиона години – всички праисторически периоди, регистрирани в България: палеолит, неолит, халколит и бронзова епоха. Текстовете в изданието дават информация за периодите, а със снимки са представени и най-важните експонати в зала „Праистория“. Това са усъвършенстващите се сечива, оръжия и предмети на бита, както и духовните представи и естетическите търсения на нашите далечни предци. Сред експонатите са уникални антропоморфни фигури и съдове, печат с неразгадани още символи (може би най-ранната форма на писменост), екзотични предмети, свидетелстващи за търговия на стотици километри (нефритена брадва от района на Алпите, гривни от средиземноморската мида Spondylus, сребърен наушник от Крит, чаши от района на Троя) и десетки други впечатляващи артефакти.

  • Тракийският воин от Руец | The Thracian warrior from Ruets
    Vol. 28 (2023)

    М. Стамберова, К. Петкова (ред.). Тракийският воин от Руец. Поредица “Национален археологически музей Каталози”, том XXVIII. София, 2023, 76 стр. ISSN 2367-8860, ISBN 978-619-254-016-6.

    Излезе от печат каталогът „Тракийският воин от Руец“, който се издава във връзка с изложбата на НАИМ при БАН в Регионален исторически музей – Търговище (31 май – 30 септември 2023 г.). Тя представя част от гробните дарове открити през 1925 г. в гробницата от могилата Мал-юк, в м. Каваците, югоизточно от с. Юруклер (дн. с. Руец, общ. Търговище, обл. Търговище). Могилата Мал-юк е част от могилен некропол състоящ се от пет могили. Разкопана е от иманяри, които откриват гробницата, преди близо 100 години. Местната администрация прибрала, неотнесени от иманярите, предмети от инвентара на гробницата. Изпратеният от Народния археологически музей в София сътрудник Васил Миков направил оглед и чертежи на гробницата и преглед на предметите, които са постъпили във фонда на Народния археологически музей (дн. НАИМ при БАН). Това засега е най-ранно датираната гробница от втората половина на V в. пр.Хр., с инвентар, който я поставя в групата на най-представителните свидетелства за формиране на местен династичен дом в тази част на Североизточна Тракия през тази епоха.

    В каталога са представени историята на проучванията на тракийската култура в района на Търговище, гробницата при с. Руец, както и част от предметите открити в нея. Той е двуезичен, на български и английски езици и е под редакцията на Миглена Стамберова и Калина Петкова.

  • Некропол от ранноелинистическата епоха при с. Бохот | Early Helenistic cemetery at the vilage of Bohot
    Vol. 27 (2023)

    Г. Иванов (ред.). Некропол от ранноелинистическата епоха при с. Бохот. Поредица “Национален археологически музей Каталози”, том XXVII. София, 2023, 92 стр. ISSN 2367-8860, ISBN 978-619-254-015-9.

    Излезе от печат каталогът „Некропол от ранноелинистическата епоха при с. Бохот“, който се издава във връзка с изложбата „Съхранено минало – музей, история, памет“, посветена на 120 години музейно дело в гр. Плевен и провеждането на ежегодната 61-ва Национална археологическа конференция, организирана съвместно между НАИМ при БАН и Регионален исторически музей – Плевен и проведена в периода 25 – 28 май 2023 г. През пролетта на 2022 г. в рамките на спасителни археологически проучвания, свързани с изграждането на АМ „Хемус“, беше разкрит и напълно проучен ранноелинистически некропол, разположен в южната част на възвишението Плевенски височини в землището на с. Бохот, общ. Плевен, обл. Плевен. Проучванията са проведени от екип с ръководител гл. ас. д-р Георги Иванов от Секция за тракийска археология в НАИМ при БАН. Разкритият некропол впечатлява с откритите в два богати гроба находки с висока научна и художествена стойност – шест сребърни шарнирни фибули, голямо количество бронзови фибули тракийски тип и пръстени, огърлица от златни мъниста, сребърни гривни с украса, наниз мъниста от стъклена паста, железни ножове и копия. Подобни артефакти са известни отдавна, но откриването им заедно и в ясен археологически контекст има голямо значение за разкриването на практикуваните от траките погребални обреди. В каталога са представени част от находките от двата богати гроба, контекста на тяхното намиране, направен е художествен и сравнителен анализ. Накратко са представени и погребалните практики от некропола. Автори в него са Георги Иванов, Милена Тонкова, Миглена Стамберова, Мила Чачева, Живко Узунов и Кръстю Чукалев. Той е двуезичен, на български и английски езици и е под редакцията на Георги Иванов.

  • Българска археология 2022
    Vol. 26 (2023)

    Камен Бояджиев, Галина Грозданова. Българска археология 2022. Каталог към изложба. Поредица “Национален археологически музей Каталози” ISSN 2367-8860, Серия „Българска археология“ ISSN 2815-4290

  • 130 избрани експоната от колекцията на Националния археологически музей (Второ преработено издание)
    Vol. 25 No. 2 (2023)

    К. Бояджиев, М. Стамберова, Ж.Василева, Т. Стефанова (ред.). 130 избрани експоната от колекцията на Националния археологически музей. (=Национален археологически музей Каталози, том XXV, Второ преработено издание). София, 2023. Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“. ISSN 2367-8860; ISBN 978-619-254-023-4, 200 стр.

    Второ преработено издание на каталога по повод 130 годишнината от основаването на Национален археологически музей (1892 – 2022). Томът включва предговор от директорите на НАИМ-БАН – доц. д-р Христо Попов и доц. д-р Стефан Александров, текстове от проф. д-р Дочка Владимирова-Аладжова, посветени на развитието на музеят като институция и историята на нумизматичния фонд, на гл. ас. д-р Красимира Карадимитрова, разкриващ историята и архитектурата на сградата на музея – Буюк джамия, на гл. ас. д-р Станимира Танева, гл. ас. д-р Слава Василева и Бисера Томова за развитието на праисторическия, античния и средновековния фонд. В изданието намират място съвместния текст на Иван Войков и гл. ас. д-р Красимира Карадимитрова за фонд каменни паметници и на Кръстю Чукалев за репрезентативният фонд, съставен от предмети от благородни метали и скъпоценни камъни от всички археологически периоди. В каталога са представени 130 от най-значимите експонати, представени в Постоянната експозиция на Националния археологически музей. Много от тях имат своята интересна и увлекателна история. Част от тях са постъпили в музея още в годините, когато последният е отдел в Народната библиотека. Други са станали част от фондовете на Музея през последните няколко години, благодарение на многобройните археологически проучвания, осъществени от специалисти в НАИМ-БАН.

    Изданието, осъществено чрез координацията на доц. д-р Стефан Александров, е на български език. Негови съставители са Галина Грозданова, Жени Василева, Иван Войков, Калоян Праматаров, Камен Бояджиев, Кръстю Чукалев, Миглена Стамберова, Наталия Иванова, Слава Василева, Станимира Танева, Яна Димитрова-Тасева. Редактори на томи са Камен Бояджиев, Миглена Стамберова, Жени Василева и Татяна Стефанова. Фотографии: Красимир Георгиева и Миглена Райковска.

    Каталогът се издава с подкрепата на Министерството на културата на Република България и може да бъде закупен на касата на Националния археологически музей, гр. София, пл. Атанас Буров № 1.

  • 130 избрани експоната от колекцията на Националния археологически музей
    Vol. 25 (2022)

    К. Бояджиев, М. Стамберова, Ж.Василева (ред.). 2022. 130 избрани експоната от колекцията на Националния археологически музей. (=Национален археологически музей Каталози, том XXV). София, 2022. Съставители: Г. Грозданова, Ж. Василева, И. Войков, К. Праматаров, К. Бояджиев, К. Чукалев, М. Стамберова, Н. Иванова, С. Василева, С.Танева, Я. Димитрова-Тасева. Предпечат: Галя Герасимова. Снимки: К. Георгиев, М. Райковска. Печат: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“. ISSN 2367-8860; ISBN 978-619-254-014-2. 200 стр.

    През 2022 г. се навършват 130 години от създаването на Народния музей в тогавашното Княжество България. Изданието се посвещава на 130-годишнината от основаването на Народния музей, чийто продължител и правоприемник на дейността е Националният археологически музей.

    Идеята за „общобългарски музей“ възниква още преди Освобождението и е заложена в Устава на Българското книжовно дружество създадено през 1869 г. Тя започва да получава своята реализация веднага след Руско-турската освободителна война от 1877 – 1878 г. През 1879 г. към тогавашната Софийска публична библиотека, а след това към Българската народна библиотека, е организиран и музеен отдел, послужил по-късно като основа за създаването на един централен и общонационален по своя характер музей, в който да се съхраняват свидетелствата за нашето богато културно-историческо наследство. Новосъздадената колекция от археологически и етнографски експонати започва бързо да се попълва и тя е подслонена още от самото начало в сградата на Буюк джамия. За малко повече от десетилетие богатството на колекцията и организационните задачи по опазването на културно-историческото наследство се увеличават дотолкова, че прерастването от отдел в национален по своя характер и функции музей става следваща необходима и естествена стъпка. През 1892 г. Народният музей е обособен като самостоятелна институция. Тази годишнина се отбелязва с издаването на настоящия каталог.

    В каталога са представени 130 от най-значимите експонати, представени в Постоянната експозиция на Националния археологически музей. Много от тях имат своята интересна и увлекателна история. Част от тях са постъпили в музея още в годините, когато последният е отдел в Народната библиотека. Други са станали част от фондовете на Музея през последните няколко години, благодарение на многобройните археологически проучвания, осъществявани от специалистите в НАИМ при БАН. Всички те са се превърнали в емблематични за Музея и неговата колекция – като започнем от една от първите находки – златният венец от Рахманлий (дн. Розовец), преминем през Требенище, Вълчитрънското съкровище, Николаевското и Луковитското съкровища, находки от праисторическите могили при Караново и Езеро, находки от проучванията на тракийския град Севтополис, на многобройните римски градове, на старите български столици в Плиска, Преслав и Велико Търново и достигнем до някои от най-новите експонати, обогатили нашата колекция през последните години, като тези от долината на тракийските царе при Казанлък или праисторическите обекти при Мурсалево или Провадия-Солницата.

    Каталогът се издава с подкрепата на Министерството на културата на Република България.

  • Обиците в Преславското съкровище | The earrings from the Preslav Treasure
    Vol. 24 (2022)

    А. Аладжов. 2022. Обиците в Преславското съкровище. (=Национален археологически музей Каталози, том XXIV). София, 2022. С. Станислав, С. Горянова (ред.), превод Ц. Райчевска, графичен дизайн и предпечат Г. Герасимова, печат Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“. ISSN 2367-8860; ISBN 978-619-254-013-5. 160 стр. https://doi.org/10.53250/catalogues.24

    Хабилитационният труд на доц. д-р Андрей Аладжов „Обиците в Преславското съкровище“ е едно своеобразно продължение на изучаването и представянето на най-ценната и прочута част от богатото археологическо наследство от втората българска столица Велики Преслав. Посетителите на Националния археологически музей имаха възможността да се запознаят с цялото съкровище и още много находки в изложбата „До портите на княжеския двор. Съкровища от Велики Преслав“, организирана от НАИМ при БАН в партньорство с Археологическия музей „Велики Преслав“ и Националния исторически музей, през 2019 г., както и в каталога към нея.

    Във връзка с новите технологични изследвания, вкл. реставрация и консервация, на които са подложени всички съставни части на съкровището, проведени по проект на НАИМ при БАН в сътрудничество с Римско-германския централен музей в Майнц и Археологическия музей „Велики Преслав“, доц. Аладжов представя едно синтетично изследване на обиците от Преславското съкровище. Той си поставя няколко основни цели:

    – Публикуване на обиците като цялостен комплекс, в който всички екземпляри са подложени на разностранен анализ;

    – Пълна история на проучванията на обиците от Преславското съкровище, придружена от бележки по изследването на средновековните обици от византийския кръг в периода ІХ – ХІ в.;

    – Изготвяне на класификация с мотивирано групиране, основано на приложени за изработката технологии, конструкция на накитите, морфология (бижутерски анализ), специфика на иконографията, анализ на композицията на фигурите и цветовете на емайлите, както и на подбраните сюжети и връзката им с митология, история и използването им като регалии и инсигнии. Всяка обица е поставена в контекста на средновизантийското ювелирно изкуство за определяне на хронология и ателиета на изработка;

    – Изясняване мястото на обиците в Преславското съкровище – обиците като част от проблема за хронологичното единство на комплекса и неговата личностно-историческа идентификация.

    Една от важните задачи изпълнена от доц. Аладжов е изготвянето на каталог, в който всяка обица да бъде описана по идентичен с останалите начин и с необходимите илюстрации, за да се получи стандартно структурирана информация, която да подпомага както писането, така и четенето на текста. Каталогът лежи и в основата на най-важната част на работата – класификацията на обиците.

    Основен интерес на изследването е орнаментирането с техниката на клетъчния емайл (cloisonné). Тази декоративна техника се превръща в един от най-отличителните белези на средновизантийския период. Повечето екземпляри от България, орнаментирани с клетъчен емайл, принадлежат към Преславското съкровище. Затова Преславското съкровище е основно при изследване на проблематиката на византийското ювелирно изкуство и в частност на клетъчния емайл. Четири от обиците в съкровището са декорирани в техниката cloisonné. За останалите обеци са използвани коване, леене и изтегляне, гранулация, филигран, перлени нанизи, вграждане на скъпоценни камъни в гнезда и ажурни оплетки.

    Изданието е двуезично, на български и английски езици. Съдържа 160 стр., вкл. научен апарат, рисунки и снимки в цвят.

  • Българска археология 2021
    Vol. 23 (2022)

    К. Бояджиев, Н. Иванова (ред.). 2021. Българска археология 2021. Каталог към изложба. Каталози, том XXIII. София: НАИМ-БАН. ISSN 2367-8860, ISBN 978-619-254-010-4, 92 стр.

    Kаталогът към временната изложба представя най-интересните и впечатляващи открития и проучвания от изминалия активен археологически сезон. Включени са 40 обекта, илюстриращи развитието на културите в днешните български земи от Палеолита (над 100000 години преди наше време) до Средновековието. Сред експонатите са златни, сребърни и бронзови украшения, изящни керамични антропоморфни фигури и съдове, колективни находки от сребърни и бронзови монети, сечива и оръжия, и много други.

  • Втората огърлица в Преславското съкровище
    Vol. 22 (2021)

    С. Станилов. Втората огърлица в Преславското съкровище. (Национален археологически музей Каталози том XXII), София:НАИМ-БАН, ISSN 2367-8860, ISBN 978-619-254-000-5. 104 стр.

    Книгата на проф. Станислав Станилов „Втората огърлица в Преславското съкровище“ е едно своеобразно продължение на изучаването и представянето на най-ценната и прочута част от богатото археологическо наследство от втората българска столица Велики Преслав. Публиката имаше възможността да се запознае с цялото съкровище и още много находки в изложбата „До портите на княжеския двор. Съкровища от Велики Преслав“ през 2019 г. и в каталога към нея.

    Във връзка с новите технологични изследвания, на които са подложени всички съставни части на съкровището, проведени по проект на НАИМ при БАНв сътрудничество с Римско-германския централен музей в Майнц и Археологическия музей във Велики Преслав, проф. Станилов ни предлага и един нов задълбочен преглед на двете кръгли и една ромбовидна висулки от злато, изумруди, светли рубини, гранати и перли, които най-вероятно са съставлявали една огърлица. Авторът прави подробен морфологичен анализ на предметите, описва детайлно последователността при изграждането на всеки един от тях, като анализира дори най-малките неточности, допуснати от създателите им. Висулките са подложени на внимателен сравнителен анализ спрямо други произведения на ювелирното изкуство, изработени от същите материали и представляващи ценна част от колекциите на редица световни музеи. На базата на това многостранно проучване С. Станилов представя сериозни аргументи за едно ново и различно датиране на изработване на висулките и цялата огърлица във византийско/константинополско ателие през периода VI – VII в. Той представя накита в контекста на дълго пазени династични традиции и неговата символна значимост, включително за българския царски двор през X в. Именно с това се обяснява и присъствието му в съкровището, укрито във времето, когато Преслав преживява тежки удари и попада под византийска власт през 971 г. Самият автор желае това негово проучване и публикация да бъде импулс за продължаване на научните дискусии по въпросите за развитието на средновековната металопластика и ювелирство.

    Книгата е разширено и допълнено издание на монографията, отпечатана през 2019 г.

    Текстът на Маргарита Ваклинова „Великолепният Велики Преслав“ е своеобразен увод и поставя живописната рамка на средновековната българска престолнина, която за десетилетия е била благоприятна жизнена среда на коментирания накит и на цялото съкровище.

    Изданието е двуезично, на български и английски езици. Съдържа 104 стр., вкл. научен апарат и 50 табла и снимки в цвят и графика.

  • Българска археология 2020
    Vol. 21 (2021)

    К. Бояджиев, Н. Иванова (ред.). 2021. Българска археология 2020. Каталог към изложба. Каталози, том XXI. София: НАИМ-БАН. ISSN 2367-8860, ISBN 978-954-9472-98-1, 60 стр.

    В каталога са представени 28 археологически обекта, с представителни находки от Четиринадесета национална археологическа изложба „Българска археология 2020“, организирана от НАИМ при БАН и с участието на Националният исторически музей, регионалните археологически музеи във Варна и Пловдив, регионалните исторически музеи във Велико Търново, Видин, Плевен, Русе, София, Шумен, Археологически музей „Старинен Несебър“, Археологически музей „Марица-Изток“, Раднево, и историческите музеи в Лом, Панагюрище, Полски Тръмбеш, Попово и Провадия.

  • Археологическото наследство на площад „Свeта Неделя“
    Vol. 20 (2020)

    В. Кацарова, К. Петкова (ред.). 2020. Археологическото наследство на площад „Свeта Неделя“. Каталози, том XX. София: НАИМ-БАН. ISSN 2367-8860, ISBN 978-954-9472-97-4. 256 стр.

    Сборникът се реализира съвместно от НАИМ при БАН и РИМ - София по проект, финансиран от Столична програма „Култура“ на Столична община, и представя резултати и находки, участвали в изложбите: „Българска археология“ 2015 – 2018 г., „Археология на София и Софийско“ 2015 – 2018 г., „София и Белград. Aрхеологически бисери“ 2019 г. В изданието са представени най-новите резултати от археологическите проучвания в северната половина на площад „Света Неделя“ в София, започнали през 2015 г. и продължили до 2018 г. Съдържа тринадесет статии на български и английски езици, на
    специалисти от НАИМ при БАН, РИМ–София и ИЕМПАМ при БАН, осъществили археологическите проучвания.

  • Археологически проучвания в Ловешко. Минало и настояще | Archaeological Research in Lovech Region Past and Present
    Vol. 19 (2020)

     

    Х. Попов, К. Чукалев, К. Праматаров, С. Танева (ред.). Археологически проучвания в Ловешко. Минало и настояще. Каталози, том XIX. София: НАИМ-БАН. ISSN 2367-8860, ISBN 978-954-9472-93-6. 208 стр.

    Книгата е каталог към временната изложба “Владиня и Летница. Нови археологически проучвания в Ловешкия регион“, организирана съвместно от НАИМ при БАН и Регионалния исторически музей – Ловеч. Целта на изложбата е да представя находки от спасителните археологически проучвания, проведени по трасето на разширението на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз“ ЕАД, в района на село Владиня и град Летница през 2019 и 2020 г.

    Каталогът е двуезичен, на български и английски езици и се състои от две части. В първата част са предствени с текстове новите археологически проучвания в Ловешкия регион – селището от началото на ІІ хил. пр.Хр. и плосък некропол от късната класическа и ранноелинистическата епоха при с. Владиня, Ловешко, и тракийското селище край Летница, както и каталог, в който са представени чрез обширни анотации и фотографии, всички експонати от изложбата. Втората част представя със статии историята на археологическите проучвания в Ловешкия регион по периоди. Автори на текстовете са Христо Попов, Мая Валентинова, Любен Лещаков, Станимира Танева, Миглена Стамберова, Калоян Праматаров, Вера Атанасова, Радослав Гущераклиев, Андрей Стоицов, Христина Василева.

  • Българска археология 2019
    Vol. 18 (2020)

    К. Бояджиев, Г. Грозданова (ред.). 2020. Българска археология 2019. Каталог към изложба. Каталози, том XVIII. София: НАИМ-БАН. ISSN 2367-8860, ISBN 978-954-9472-85-1. 55 стр.

    В каталога са представени 26 археологически обекта, с представителни находки от Тринадесета Национална археологическа изложба „Българска археология 2019“, организирана от НАИМ и с участието на Националният исторически музей, регионалните исторически музеи във Велико Търново, Видин, Кърджали, Ловеч, Пазарджик, Смолян, София, Хасково, Шумен и Ямбол, Археологически музей „Старинен Несебър“ и историческите музеи в Белоградчик, Дряново, Каварна, Лом и Севлиево.

  • Усет за разкош. Римски мозайки от България
    Vol. 17 (2019)

    М. Иванов, В. Кацарова, 2019. Усет за разкош. Римски мозайки от България. Каталози, том XVII. София: НАИМ-БАН. ISSN 2367-8860, ISBN 978-954-9472-84-4. 144 стр.

    Сборникът е и каталог към временна постерна изложба „Усет за разкош. Римски мозайки от България“, организирана през 2019 г. от НАИМ при БАН, в сътрудничество с осем български музея – ОИМ – Ивайловград, Музей на мозайките – Девня, РИМ – Стара Загора, РИМ – Плевен, РАМ – Пловдив, РИМ – Кюстендил, РИМ – София, РИМ – Монтана. Тя показа с постери едни от най-представителните римски мозайки от територията на България, датирани от втората половина на І в. сл. Хр. до около средата на V в., които са разкрити при археологически разкопки в сгради в големите градски центрове от императорската епоха – Улпия Ескус, Марцианопол, Филипопол, Пауталия, Никополис ад Нестум, и в извънградски имения.

    Сборникът е двуезичен, на български и английски езици, и се състои от две части. В първата част статиите представят в общ контекст най-представителните паметници на античното мозаично изкуство от частни богати домове, които са открити на територията на днешна България. Автори на текстовете са Марио Иванов, Веселка Кацарова и Иван Ванев. Втората част е каталожна и в нея е цялостният преглед в единен вид, с пълнокръвно представяне в цвят, общ план и отделни детайли на мозайките, което цели да запълни някои съществуващи до този момент празнини и да направи тези паметници по-използваеми от научна гледна точка. Автори на текстовете в каталога са Маргарита Ваклинова, Марио Иванов, Гергана Кабакчиева, Мирослав Марков, Александър Минчев, Румен Спасов, Мария Камишева и Красимир Калчев.

  • At the Gates of the Royal Court. Treasures of Veliki Preslav
    Vol. 16 (2019)

    S. Goryanova, G. Grozdanova, A. Aladjov, K. Boyadzhiev (eds.). 2019. At the Gates of the Royal Court. Treasures of Veliki Preslav.  Catalogues, Vol. XVI. Sofia, NAIM-BAS. ISSN 2367-8860, ISBN 978-954-9472-83-7. 184 p.

1-25 of 40