Н. Иванова, Я. Димитрова, П. Андреева. Трезор. Поредица “Национален археологически музей Каталози”, том XXXI. София, 2023. НАИМ-БАН. 84 стр. ISSN 2367-8860, ISBN 978-619-254-021-0.

Изданието представя колекцията с експонати от зала „Трезор“ на Националния археологически музей с изключителна историческа и художествена стойност, датиращи от периода на късната бронзова (втората половина на II хил. пр.Хр.) и ранната желязна епоха (първата половина на I хил. пр.Хр.) до края на римската епоха (IV в.). Сред тях се намират шедьоври на древното изкуство, изработени предимно от благороден метал.
В края на ІІ хил. пр.Хр. територията на днешните български земи е обитавана от многобройни тракийски племена. Тракия и траките се споменават за първи път от Омир в „Илиада“, където Резос, цар на траките, участва в легендарната война като съюзник на Троя. „Древна Тракия“, известна със своето плодородие и природни богатства, сред които дървен материал и метали, представлява обширен район, който обхваща северната част на Балканския полуостров. През VІІІ – VІ в. пр.Хр. по нейните брегове се настаняват елински колонисти, които създават свои селища, а от втората половина на І хил. пр.Хр. във вътрешността възникват първите племенни обединения, сред които това на трибалите на северозапад, на гетите на североизток и на одрисите на югоизток. От І в. пр.Хр. до началото на ІІ в. тракийските земи постепенно са завоювани от Римската империя.
Представените в изданието скъпоценни предмети с различна функция – съдове, накити, украшения за дрехи, елементи на конската амуниция и др., позволяват да се възстановят редица аспекти от живота на знатните траки. Докато някои от експонатите са част от гробен инвентар на представители на местната аристокрация, други са открити извън археологически контекст и са определени като съкровища – укрити при бягство по време на опасност и никога непотърсени отново или ритуално заровени като дарове, поднесени на определени божества.